Айвънхоу [bg]

Когато шутът, облечен в расото и качулката на отшелника и препасан през кръста с неговата връв, се изправи пред портата на замъка на Фрон де Бьоф, пазачът го попита как се казва и за какво е дошъл.

— Pax vobiscum — отвърна шутът, — аз съм беден монах от францисканския орден и идвам тук да изпълня своя дълг към някакви злочести пленници, които се пазят в замъка.

— Храбър монах си ти — рече пазачът, — щом идваш тук, дето освен собствения ни пиян изповедник не се е явявала птица като тебе вече от двайсет години.

— Все пак аз те моля да съобщиш на господаря на замъка, че съм тук? — отговори мнимият монах. — Бъди сигурен, че той ще приеме тази вест благосклонно и птицата ще запее така, че целият замък ще я чуе.

— Покорно благодаря — рече пазачът, — но ако пострадам, задето съм напуснал поста си заради тебе, ще видя дали сивата ти монашеска дреха може да те предпази от стрела, взета от синя гъска.

С тази закана той слезе от куличката си и занесе в замъка необикновената вест, че един свет монах стои пред портата и иска да го пуснат незабавно вътре. Той бе немалко изненадан, когато господарят му заповяда да го пусне веднага. И след като предварително сложи хора да пазят входа срещу всевъзможни изненади, той се подчини, без да му мисли повече. Лекомислената самонадеяност, която бе дала на Уомба дързост да поеме тази опасна задача, едва не го изостави, когато се намери в присъствието на такава страшна и вдъхваща ужас личност като Реджиналд Фрон де Бьоф, и той промърмори своето pax vobiscum, на което разчиташе, за да поддържа илюзията, че е наистина монах, с повече трепет и колебание, отколкото досега. Но Фрон де Бьоф бе навикнал да гледа как хора от всякакъв ранг треперят в негово присъствие, така че плахостта на мнимия калугер не му даде никакъв повод за съмнение.

— Кой си и откъде идваш, отче? — запита той.

— Pax vobiscum — повтори шутът, — аз съм беден слуга на свети Франциск и като пътувах из тези пусти места, попаднах между разбойници, както казва евангелието — quidam viator incidit in latrones126, които разбойници ме изпратиха в този замък да изпълня духовния си дълг към две лица, осъдени от вашето почитаемо правосъдие.

— Добре — отговори Фрон де Бьоф, — ами можеш ли да ми кажеш, свети отче, колко са на брой тези бандити?

— Доблестни господарю — отвърна шутът, — nomen illis legio — името им е легион.

— Кажи ми ясно колко са на брой, попе, иначе расото и въженият ти пояс няма много да ти помогнат.

— Уви! — рече мнимият монах. — Cor meum eructavit127, тоест аз само дето не умрях от страх, ама струва ми се, че трябва да имаше свободни селяни и граждани най-малко петстотин души.