Орион
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Орион». Краткое содержание книги:
Иска да скъса с кървавия си занаят веднъж завинаги. Мечтае за дом и семейство.
Но простичкото човешко щастие е непостижимо за боеца.
След смъртта на легендарния Томас Стансфийлд доктор Айрини Кенеди е номинирана за шеф на ЦРУ. Клика влиятелни политици се опитват да я компрометират — тя не е „послушният“ директор, който им е нужен.
В същото време разузнаването е на крак. В една чужда страна отряд командоси се впуска в рискована военна операция с неизвестен край.
ОРИОН възлага на Мич поредната, уж последна, мисия.
И все пак, най-опасни са вътрешните врагове…
— Доктор Кенеди — поде сенаторът мрачно, — искам да ви напомня, че давате показания под клетва.
— Съзнавам това, господин председател.
— Доста неща се случиха, откакто разговаряхме тук последния път в петък. — Сенаторът хвърли поглед върху някаква хартийка пред него — жест, който щеше да направи добро впечатление по телевизията. — Питах се дали, преди да започнем с въпросите, бихте искали да отговорите на обвиненията, които бяха отправени към вас вчера от конгресмен Ръдин.
Кенеди понечи да каже нещо, но не й дадоха възможност. Петима сенатори запротестираха като един.
— Извинете ме, господин председател! — прогърмя гласът на сенатор Джетланд. Колегите му млъкнаха. Той не изчака председателстващият да му даде думата. — Мисля, че ще отговорим по-уместно на целите, които сме си поставили с днешната среща, като всички ние зададем по няколко конкретни въпроса на номинираната за поста. — Сенаторът от Ню Мексико хвърли бърз поглед към Кенеди и продължи: — Трябваше да започнем в десет сутринта, но обстоятелствата наложиха да се забавим до един. А сега вече е един и десет. Предлагам, ако доктор Кенеди има да направи някакво изявление, то или да бъде записано направо в стенограмата, или да го прочете, ако остане време после.
Въпреки жаждата за кръв се намериха и неколцина сенатори, които искаха да изслушат Кенеди. Те разбираха какво замисля Джетланд и не искаха да изглеждат в очите на публиката като рекетьори. Те започнаха да защитават Айрини, но бяха прекъснати.
Изненадата дойде от мястото на свидетеля:
— Ако сенатор Джетланд предпочита да процедираме така, нямам нищо против — предизвика го Кенеди.
Джетланд беше политически клоун, доскоро — съюзник на ЦРУ. Беше работил и в правната комисия. Славеше се като един от най-яростните критици на президента Хейс.
Отново без да поиска думата от председателя, сенатор Джетланд сграбчи микрофона:
— Много мило от ваша страна, доктор Кенеди. Бих искал да започна, като ви попитам до каква степен имахте пръст в акцията на агентите в дома и кабинета на конгресмена Ръдин тази сутрин?
— Бихте ли се конкретизирали?
Джетланд се усмихна вяло.
— Вие ли посъветвахте президента или директора на ФБР Роуч — повиши глас — да се проведе акцията срещу конгресмена Ръдин?
Всички погледи се впериха в Кенеди. Тя се приведе напред.
— Да, аз.
Залата забръмча като кошер. Сенатор Кларк заблъска с чукчето. Кенеди заговори отново:
— Аз посъветвах и президента, и директора Роуч да издадат заповед за обиск на конгресмена Ръдин.
Сенатор Джетланд опря лакти на масата:
— Намирам за много тревожен факта, че сте подели кампания на лична вендета срещу член на Камарата на представителите, след като той публично отправи към вас конкретни обвинения, застрашаващи кариерата ви.
— Това въпрос ли е, или констатация, сенатор Джетланд? — не трепна Кенеди.
— Както искате, така го приемете. Само кажете истината. — Джетланд едва се сдържаше да не избухне.
— Единственото нещо, което ще кажа, е по повод на избраната от вас дума „вендета“. Тонът й беше равен и авторитетен. — Нямам намерение да организирам никакви вендети срещу конгресмена Ръдин. Според мен фактите ще покажат, че конгресменът е този, който провежда вендета срещу ЦРУ.
— Значи това според вас ви извинява, че сте накарали президента да се отнесе към конгресмена Ръдин като към престъпник!
— Сенаторе, никой не може да накара президента да направи нещо против волята му. Президентът Хейс…
Джетланд я прекъсна:
— Вашата врата разбивали ли са я федерални агенти? Нахлували ли са в дома ви с насочени срещу вас пушки?
— Не знаех, че са разбили вратата на конгресмена. — Кенеди прекрасно знаеше, че не са, и нямаше да остави Джетланд да се измъкне с клеветата.
— Не отговорихте на въпроса ми, доктор Кенеди. Нека да го перифразирам. Федерални агенти конфискували ли са ваши документи по заповед на конгресмена Ръдин?
— Не, не са, сър.
Джетланд прие признанието като победа и огледа триумфиращо колегите си.
— Сигурно е случайно съвпадение, че след като конгресменът Ръдин ви обвинява по телевизията в много сериозни нарушения, вие на свой ред съветвате президента и директора на ФБР да нападнат дома и служебното му място.
Кенеди го погледна невинно:
— Мое задължение е да съветвам президента.
— Благодаря ви, доктор Кенеди. Оценявам урока ви по конституционно право. А сега нека да се заемем сериозно с въпроса. На какво основание посъветвахте президента Хейс да третира конгресмена Ръдин като престъпник?