Прелъстен
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстен». Краткое содержание книги:
Развратник, чието разсечено от белег лице и леденосини очи подкосяват краката и на най-силните жени, Адам Савидж, легендарен авантюрист, среща из лондонските вертепи преоблечената Тони, но дори и той не разгадава нейната тайна. Маскарадът прераства в страстно отдаване през една дива и незабравима нощ.
— Мили Боже, едно момиче обикновено се променя така драстично едва след като се омъжи и стане жена — изрече баба й.
Антония тракна с токове, поклони се официално от кръста надолу и на двамата и отвърна загадъчно:
— Да не говорим повече по този въпрос.
ГЛАВА ТРИЙСЕТА
За човек, прогонил от мислите си една жена, Адам Савидж извърши нещо много странно. Първото, което стори след завръщането си в Лондон, бе да посети Уотсън и Голдман и да ги помоли да открият една млада дама на име Ан Ламбет. Разказа им малкото, което знаеше за нея, и ги посъветва да наемат някого, който да открие следите й. Щеше да плати каквото му поискат плюс щедро възнаграждение, ако търсенето им се увенчаеше с успех.
Тони се движеше предпазливо из Лондон. Спря пред витрината на най-модния магазин за обувки. Въздъхна при вида на зелените дантелени пантофки със сини токове и продължи нататък. Когато мина покрай Уайт Клъб забеляза полковник Дан Макинън и Шери, седнали до арковидния прозорец. И двамата я приветстваха така, сякаш бе техният спасител. Тъй като младата жена не членуваше в клуба, двамата й приятели излязоха, за да я видят.
— Клюките около дуела затихнаха ли? — попита без заобикалки тя.
— Глупачето ми! Като че ли щяхме да те поздравим — отвърна Шери, награбил свитък хартия под мишница. — Пиша нова пиеса. Може би ще успееш да ми помогнеш за имената на моите герои; това винаги е доста проблемна работа.
— Да отидем някъде да хапнем — предложи Макинън. — Чух, че в „Норис Стрийт Кофи Хаус“ в Хеймаркит сервирали къри, достойно за боговете.
— Кърито май става популярно, а? — осведоми се Антония и си отбеляза наум, че трябва да го добави към списъка със стоки, които ще внесе от Индия.
— Между другото, чух, че Индиън Савидж вчера се изказал в парламента. Неговите членове обикновено ядат портокали и фъстъци по време на дебатите, но когато заговорил той, настанала пълна тишина.
Тони знаеше, че настойникът й си бе купил място в парламента; фактът, че изнасяше речи там, обаче я изненада.
— За какво се е изказал?
— Не си спомням. Всъщност вчера понаправих главата. Тази дяволска пиеса ме кара да пия. Ще имаш ли нещо против, ако нарека главния си герой Антъни? — попита Шери.
— Абсолютно нищо — отговори младата жена.
— Антъни Абсълют! — възкликна Шеридън, сякаш вдъхновен току-що от своята муза.
— Кълна се в Сатаната — рече Макинън, пусна вилицата и отпи ейл. — Знам, че кърито е сладко или люто, но това тук е скоросмъртница!
— Принц Джордж все още ли е влюбен в Мария Фиц?
— О, Боже, да. Неразделни са като сиамски близнаци — отвърна подигравателно Шери.
— Внимавай какво говориш, да не свършиш на позорния стълб — изкиска се полковникът.
— Да не чуе дяволът. Един вече го оковаха в пранги, задето говорил за нея като за „вицекралицата“, след като се разнесе слухът за бракосъчетанието им.
На Тони определението „вицекралица“ й се стори доста сполучливо.
— Мария има големи балкони — обади се Дан Макинън. — Мисля, че в това се състои привлекателността й.
— Балкони ли? — възрази Шеридан. — Приличат по-скоро на балони за летене във въздуха.
Младата жена забеляза, че всички мъже носят пищни и добре напудрени перуки. Изведнъж си спомни, че си донесе перуки и венециански талк, за да ги продаде в Лондон. Доколкото знаеше, те бяха все още в трюма на „Летящият дракон“. Нямаше избор — трябваше да посети Адам Савидж.
— Е, аз тръгвам — заяви тя и побутна назад стола си.
— Ще те видим ли на двубоя утре вечер в обществената градина Мерибоун край Оксфорд Роуд? — осведоми се полковникът.
— Може би — отговори Антония. — Боксовите мачове не са ми особено по сърце.
— О, този ще бъде по-различен. Госпожица Стоукс, боксьорката, привлича огромни тълпи.
Шери поклати тъжно глава.
— Какво, по дяволите, им става днес на жените, та искат да приличат на мъже?
— Нямам представа, Шери — отвърна Тони.
Когато изкачи предните стъпала към къщата на Халф-мун Стрийт и позвъни, вратата отвори един много елегантен иконом.
— О, здравейте, аз съм Тони Лам. Знам пътя, ще се оправя сам.
— Това е невъзможно, млади господине. В момента господарят е зает със своя секретар. Може би ще бъде по-подходящо да дойдете друг път.
Мина й неприятна мисъл. Може би Адам имаше посетителка и икономът му просто се опитваше да бъде дискретен. Определено нямаше желание да го хване на местопрестъплението, но, от друга страна, щеше да й достави огромно удоволствие, като го прекъсне.
— Господин Савидж е мой настойник и партньор в корабоплаването. Сигурен съм, че ако го уведомите за посещението ми, той ще прекъсне работата си, за да ме приеме.