„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Необходимо е да се отбележи, че срещу съветската армия действуваха най-боеспособните немскофашистки войски, снабдени с голямо количество бойна техника. Въпреки че липсата на втори фронт в Европа позволи на генералния щаб на фашистка Германия да съсредоточи на съветско-германския фронт големи сили и средства, противникът се готвеше да развърне своето настъпление само в едно направление — на югоизток, към Сталинград. Хитлеристите вече не бяха в състояние да настъпват едновременно в три стратегически направления, както това ставаше в началото на войната.
В хода на цялата лятна кампания през 1942 г. Сталинград се намираше в центъра на вниманието на висшето немскофашистко командуване.
Немските източници твърдят, че „мисълта за завладяването на Сталинград най-напред била изказана от Хитлер още през ноември 1941 г. в директивата на главното командуване на сухопътните сили“. Тази мисъл доби ясно очертание през пролетта на 1942 г. в директивата на върховното главно командуване на въоръжените сили за лятното настъпление на групата армии „Юг“ № 41 от 5 април 1942 г.287
В първоначалния план за лятното настъпление на групата армии „Юг“, изложен в директивата на върховното главно командуване на въоръжените сили на Германия под № 41 от 5 април 1942 г., се предвиждаше провеждането на четири последователни операции на юг (схема 33):
Първа операция — пробив от района южно от Орел в направление на Воронеж с 2-а полева и 4-а танкова армия Втора операция — пробив от района на Харков в източно направление с 6-а полева армия. Едновременно 4-а танкова армия от района на Воронеж завива на юг и се придвижва по р. Дон със задача във взаимодействие с 6-а полева армия да унищожи съветските войски западно от р. Дон.
Трета операция — настъпление към Сталинград с две групировки: 6-а полева и 4-а танкова армия нанасят удар в североизточно направление, а 1-а танкова и 17-а полева армия нанасят удар от районите на Таганрог, Артемовск в югоизточно направление.
Двата концентрични удара се планираха да се съединят в района на Сталинград.
Четвърта операция — част от силите на групата армии „Юг“ да завладеят Кавказ.288
В хода на лятната кампания през 1942 г. Хитлер реши да осъществи едновременно две настъпателни операции: срещу Сталинград и Кавказ. Този замисъл се формулира в директивата на висшето командуване от 23 и 30 юли 1942 г.
По директива № 45 от 23 юли 1942 г. към Кавказ се насочваха 17-а полева, 1-а и 4-а танкова армия, а за завладяването на Сталинград — б-а полева армия. Появяването на тази директива се обяснява със следните обстоятелства. През втората половина на май 1942 г. завършиха безуспешно операциите на съветските войски в района на Харков и на Керченския полуостров. Това наложи обстановката на южното стратегическо направление през лятото на 1942 г. да стане неблагоприятна за съветската армия. Немскофашисткото командуване успя да вземе в ръцете си стратегическата инициатива. В края на юни 1942 г. немскофашистките войски излязоха в района на Воронеж, а през юли те се придвижиха към р. Чир на сталинградското стратегическо направление. На 20 юли авангардът на 6-а полева армия премина р. Чир. На 21 юли 4-а танкова армия се прехвърли на южния бряг на р. Дон по долното й течение. На 23 юли 17-а полева армия зае гр. Ростов. На немскофашисткото командуване се струваше, че съпротивата на съветските войски на юг е окончателно сломена. Това наложи на 23 юли Хитлер да подпише директива № 45. Обаче настъплението на б-а полева армия на противника срещу Сталинград на 28 юли 1942 г. беше спряно от упоритата съпротива на 62-а армия на Сталинградския фронт.289
Във връзка със задържането на настъплението на 6-а полева армия Хитлер реши на 30 юли да обърне от кавказкото направление срещу Сталинград 4-а танкова армия.290
От 21 юли до 30 юли 1942 г. 4-а танкова армия бездействуваше на южния бряг на долното течение на р. Дон. Немскофашисткото командуване изчакваше, като не се решаваше веднага след преминаването на р. Дон да изпрати 4-а танкова армия към Ростов.
По такъв начин окончателното решение на немскофашисткото командуване през лятото на 1942 г. се свеждаше към това: основните усилия да бъдат настъпление по сталинградското стратегическо направление със силите на ударната групировка — 6-а полева армия от запад през Калач, а 4-а танкова Схема 34. Окончателният вариант на плана на немскофашисткото командуване през лятото на 1942 г. (по директивата от 30 юли 1942 г.)
287
Hans Doerr. Der Feldzug nach Stalingrad, Darmstadt, 1955 г.
288
В директива № 41 от 5 април 1942 г. се казва, че третото настъпление трябва да се организира така, че силите, които нанасят удара отдолу по течението на р. Дон, да се съединят в района на Сталинград със силите, които настъпват от района на Таганрог, Артемовск между долното течение на р. Дон и Ворошиловград през р. Донец на изток. Тези сили трябва след това да се съединят с настъпващата към Сталинград танкова армия. (вж. Дёрр, Поход на Сталинград, пер. с нем., М., 1957, стр. 128–129 сх. 1)
За четвъртата операция през 1942 г. се говори в най-общ вид: „Желателно е или да се завземат неразрушените мостове в Ростов, или здраво да се овладеят плацдармите южно от р. Дон за продължаване на операциите, набелязани за следващия период“ (пак там, стр. 129).
289
На 1 август 1942 г. 6-а полева армия имаше 15 дивизии, от които 10 пехотни, една лека пехотна, 2 танкови и 2 моторизирани.
290
На 1 август 1942 г. съставът на 4-та танкова армия беше 8 дивизии, от тях 6 пехотни, една танкова и една моторизирана.