Пътят към Омаха

— Опитайте да го обясните още веднъж и на мен, полковник.

— С риск да се повторя, аз не съм полковник, генерале…

— А аз не съм „Воин на столетието“ — прекъсна го Хоукинс. — Предполагам, че държите да повторите и това.

— Вие може и да заслужавате тази чест, сър, но тя никога няма да ви бъде връчена от Нобеловия комитет.

— Какво?

— Нека ви го кажа директно, за да бъда разбран правилно.

— Вие да не би да сте адвокат? — прекъсна го Аарон Пинкъс.

— Не, но като оставим настрана страничните ми занимания, съм химик.

— Химик ли? — попита все по-озадаченият Хоукинс. — Какво разбирате изобщо тогава?

— Ами, може и да не съм от класата на Алфред Нобел, който също е бил химик и е изобретил динамита, и който — както много хора вярват — е учредил тази награда, за да изкупи отчасти вината си за това изобретение. Условието му е било никой, свързан по какъвто и да е начин с войната, да не получава тази награда. Самото схващане да бъде определен Воин на столетието би било проклятие за Нобеловия комитет.

— Какво точно искате да кажете тогава, Сайръс? — вметна Дженифър.

— Продължението на това, което ви казах тази сутрин. Това е капан, заложен с цел да извади на бял свят генерал Хоукинс…

— Вие знаете името ми? — извика Макензи.

— Забравете го, генерале — отвърна Редуинг. — В настоящия момент той се явява като мой свидетел… О’кей, Сайръс, това е капан. Какво още? Ако се съди по тона ви, аз бих казала, че има и още нещо.

— Това вече не е някаква малка шайка психопати с комплекси за Александър Велики. Тази операция е солова и се провежда по идея на някой негодник, който е голяма работа в правителството.

— Вашингтон ли? — попита невярващо Аарон Пинкъс.

— Някой във Вашингтон — уточни наемникът. — Усилието не е колективно — рискът за провал е много голям. Това е някой високопоставен авторитет, който е могъл да го организира сам.

— Защо казвате това? — настоя Аарон.

— Защото Нобеловият комитет в Швеция е чист и за да бъде принуден дори и временно да стане нечист, са необходими усилията на някой с твърде висок пост. В крайна сметка, всеки уважаващ себе си журналист би могъл да се свърже със Стокхолм и да получи потвърждение. Подозирам, че това потвърждение вече е дадено.

— Леле Боже! — възкликна Сам Девъро. — Играта загрубява.

— Струва ми се, че и аз казах същото тази сутрин.

— Също така ми казахте, че смятате да оттеглите себе си и Роман З., щом пристигнат онези неща с литиевите батерии и ги поставите, където трябва… Те са на мястото си, Сайръс. А сега какво? Ще ни изоставите ли?

— Не, съветник, промених намеренията си. Оставаме.

— Защо? — попита Дженифър Редуинг.

— Предполагам, че очаквате някакво високопарно изявление на расистка основа, като как ние чернилките е трябвало да оцеляваме под терора на Куклукс-Клан, придобивайки шесто чувство и много се натъжаваме, когато правителството се държи по подобен начин. Това са глупости.