Ръкописът на Чансълър
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
Но къде точно в Смитсъновия? Той бе огромен.
Анализирайте вашия отговор…
Убеждението… че не им е нужна… администрация, основана на законност и честност.
Администрация!
Значи, в административната сграда на Смитсъновия институт! Една от забележителностите на Вашингтон!
Там! Лонгуърт е там!
Питър остави телефонния указател на място, обърна се и отвори вратата на кабината.
Тутакси замря. Пред него стоеше човекът с шлифера. В тъмнината, осветена само от блещукащите коледни украси, Чансълър забеляза пистолета в ръката му. Върху цевта личеше перфорираният цилиндър на заглушителя. Оръжието бе насочено право в стомаха му.
27
Време за мислене нямаше. Питър изпищя. Закрещя дивашки и неистово, колкото му държеше гърлото.
С рязък удар на лявата си ръка изби перфорирания цилиндър встрани. Пистолетът се разтресе, последваха два изстрела. Парчета цимент отскокнаха от настилката. Мъж и жена на няколко крачки истерично се развикаха. Жената се хвана за стомаха и се свлече на земята в гърчове. Мъжът политна, хвана се за лицето, по пръстите му се стичаше кръв.
Настъпи хаос. Мъжът с шлифера отново дръпна спусъка. Чансълър чу прищракването, ръката му стисна парещото дуло, зад гърба му се разби стъкло. Питър не пускаше смъртоносната вещ: изрита противника си по краката, удари го с коляно в слабините и го блъсна на улицата. Потокът от коли не спираше. Непознатият политна върху бронята на профучаващ автомобил, който го отхвърли на тротоара.
Ръката на Питър пареше, кожата му се покри с мехури, но пръстите му все още не пускаха дулото, бяха се залепили за него. Пистолетът бе негов.
Обзет от страх и ужас, мъжът намери сили да се при-вдигне. В ръката му се появи нож, дългото острие се стрелна напред. Хвърли се към Чансълър.
Питър падна върху кабината и отклони удара. Премести пистолета от лявата си ръка, обгорената кожа се откъсна и част от нея остана полепнала по дулото. Насочи оръжието към противника си.
Но не можеше да натисне спусъка! Не можеше да стреля!
Онзи с обратен замах насочи острието на ножа право към гърлото на Чансълър. Питър се изви встрани, върхът на ножа потъна в пуловера му. Тогава Питър вдигна високо крак, ритна човека право в гърдите и го отхвърли назад. Онзи падна по рамо. За миг остана така, зашеметен.
В далечината завиха сирени. Писнаха полицейски свирки. Чансълър се довери на инстинкта си. Без да изпуска пистолета, скокна към зашеметения си похитител и го удари с дулото по главата.
После се спусна през обезумялата тълпа към пресечката, прекоси улицата срещу движението. Продължи да тича.
Зави по тясна странична уличка. Воят на сирените и писъците останаха зад гърба му. Тази пресечка бе по-тъмна от търговските улици — по нея имаше предимно кантори в стари две-триетажни сгради.
Питър се притаи в мрака на един вход. Гърдите, краката и слепоочията го боляха. Беше останал без дъх и му се гадеше. Отпусна се и пое дълбоко въздух.
Трябваше някак да се добере до Смитсъновия институт. До Алан Лонгуърт! Но нека поне няколко минути не мисли за това. Трябваше да остане за малко в покой, в самота, за да укроти пулсирането в слепоочията, тъй като после нямаше да…
О, господи! В началото на тясната уличка, на мъглявия блясък на уличната лампа двама души спираха минувачи и ги разпитваха. Бяха го проследили. Почувствува се като беглец, търсен по миризмата от кучетата.
Чансълър излезе от тъмното си укритие и се притаи в друга мрачна сянка на тротоара. Не можеше да побегне, веднага щяха да го видят. Сви се зад желязната решетка на перилата на едно каменно стълбище и поглеждаше между пръчките. Двамата мъже разговаряха помежду си. Единият от тях държеше радиостанция до ухото си.
Чу се клаксон. Автомобил завиваше и двамата мъже му пречеха. Те се дръпнаха вляво, за да отмине колата, и се скриха от погледа на Чансълър. Щом като той не ги вижда, значи, не го виждат и те! Но това щеше да бъде за кратко — най-много за миг-два.
Чансълър изскокна иззад решетката и се затича надясно по тротоара. Ако можеше да се изравни някак си с приближаващата кола, по-дълго щеше да е извън полезрението им. Трябваха му още три-четири секунди. Чу мотора зад гърба си. Планът му успя: достигна ъгъла! Бързо сви зад къщата и долепи гръб в стената. Подаде око до ръба и надникна в тясната уличка. Двамата напредваха предпазливо от вход към вход и тяхната бдителност го изуми. Изведнъж разбра. В объркването си бе забравил, но сега тежестта в джоба му напомни, че пистолетът е още в него. Пистолетът, с който не можа да гръмне.