Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
— Мога ли да ви помогна? — попита една старомодно облечена жена. Не беше нито любезна, нито нелюбезна, когато вдигна към него преценяващ поглед. Беше поведение, което Джак започваше да свързва с Нова Англия.
— Търся Уолтър Стросър — рече той.
Жената посочи към мъжа, без да поглежда нито него, нито Джак. Вниманието й отново се върна към монитора, на който работеше.
Джак пристъпи към близкото бюро. Въпросният мъж бе на неопределена средна възраст и достатъчно пълен, за да се предположи, че редовно се отдава на седемте смъртни гряха, особено на лакомията и мързела. Той седеше отпуснато на бюрото си, с ръце върху впечатляващото си шкембе. Лицето му беше зачервено.
— Вие ли сте господин Стросър? — попита Джак, когато мъжът не се опита нито да заговори, нито да помръдне.
— Аз съм.
Джак накратко се представи и обясни необходимостта от преглед на починалата госпожа Пейшънс Станхоуп, за да се помогне на съда, като показа полученото разрешително за ексхумацията. Поясни също така, че всичко, от което се нуждае, е трупът.
— Господин Харолд Лангли ме уведоми.
Благодаря, че ми каза, помисли си Джак, но не каза нищо. Вместо това попита:
— Спомена ли ви също така, че има проблем с графика? Бяхме планирали ексхумацията да се извърши днес сутринта.
— Има някакво противоречие. Казах на господин Галодет да звънне на господин Лангли тази сутрин и да му обясни ситуацията.
— Получих съобщението. Това, за което идвам лично, е да разбера дали срещу едно допълнително възнаграждение за усилията ви и за усилията на господин Галодет не бихме могли да вместим ексхумацията в графика ви. Боя се, че трябва да напусна града тази вечер… — Джак прекъсна с това неопределено предложение, като се надяваше, че алчността не е от пороците, които са отминали Уолтърс.
— За какво допълнително възнаграждение става дума? — попита Уолтърс за удоволствие на Джак. Очите му примигаха бдително по посока на жената, от което можеше да се предположи, че тя явно не е в играта.
— Два пъти повече от обичайната такса в брой.
— Е, в такъв случай няма проблем — кимна Уолтър. — Но ще трябва да говорите с Пърси.
— Няма ли друг багер?
Уолтър се замисли за миг, след което отказа.
— Съжалявам! Пърси сътрудничи отдавна на „Парк Медоу“. Той познава и уважава правилата и разпоредбите ни.
— Разбирам — произнесе Джак любезно, съобразявайки, че дългото сътрудничество на Пърси е свързано по-скоро с бакшишите, отколкото с уважаването на правилата и разпоредбите. — Доколкото схванах, господин Пърси работи някаква странична работа в момента.
— Горе е, при големия клен, заедно с Енрике и Цезар, подготвят мястото за едно погребение по пладне.
— Кои са Енрике и Цезар?
— Пазачите.
— Мога ли да се изкача с колата дотам?
— Разбира се.
Джак се метна в колата си и пое нагоре по хълма. Дъждът бе намалял и не след дълго съвсем спря. Той изключи чистачките на предното стъкло и огледа района. На запад се виждаше късче ясно небе, което обещаваше скорошно оправяне на времето.
Намери Пърси и останалите близо до кръста на хълма. Багеристът стоеше в остъклената си кабина и копаеше гроб, докато другите двама мъже само гледаха, подпрени на дългите си лопати. Кофата със зъбци беше спусната в дълбокия ров и дизеловият двигател се напрягаше да я издърпа нагоре. Прясната пръст бе събрана на купчина върху голям брезент. Отстрани стоеше бял камион, с изписано отстрани името на гробището.
Джак паркира колата си и тръгна към багера. Опита се да привлече вниманието на Пърси като извика силно името му, но грохотът на машината го заглуши. Едва когато почука по стъклото на кабината, багеристът го забеляза и изключи двигателя, след което се подаде от вратата.
— Какво има? — попита той?
— Трябва да говоря с вас за една работа.
Пърси скочи на земята. Беше нисък, приличащ на катерица мъж с бързи, резки движения и вдигнати нагоре вежди, което придаваше на лицето му постоянно озадачено изражение. Косата му бе къса и стърчеше, ръцете му бяха осеяни татуировки.
— Каква работа? — попита мъжът.
Джак направи обстойно въведение и обясни, че вече е говорил с Уолтър Стросър, опитвайки се да събуди някакво въодушевление у Пърси и да го накара да промени дневния си график. За съжаление обаче тактиката му не проработи.