Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
— Както и да е, стигнали сте до галерията. Дьо Витри, още по нощна риза, излязъл от стаята си. Бил още полузаспал. Убили сте го веднага. Въпреки осакатената си китка, Казалес, вие сте стар и опитен войник, хладнокръвен и суров, приготвили сте за стрелба и двата арбалета, и бързо и безшумно сте се придвижили нататък, за да продължите с убийствата. Междувременно Розалети, който не е воин, е стоял долу до вратата. Не я бил заключил или залостил, за да не би, ако някой дойде и не може да влезе, да се вдигне глъчка. Вие сте се разбрали с него за това. Когато аз влязох, Розалети се е скрил. Бях потресена. Прекосих коридора и се качих по стълбите. Вие сте ме чули да идвам и също сте се скрили. За вас и Розалети съм била непозната, просто едно обикновено момиче, но вече съм била нащрек. На Розалети можеше да му се види трудно да ме убие; на вас също. Можех да ви се изплъзна, да изтичам навън от къщата, да вдигна тревога, затова сте ме оставили да си тръгна. Единствената ви грижа е била да се измъкнете възможно най-бързо, за да не би аз да се върна заедно със стражите.
Казалес дишаше тежко. Наведе се напред — бездушните му очи ме изучаваха.
— Може и да сте се изненадали — продължих, — че не вдигнах тревога. Мога само да си представя какво е било удивлението ви, когато сте открили коя съм в действителност, но тогава е било твърде късно. Пред помещението за мъртъвци, след като огледах трупа на Пурт, вие и Розалети се опитахте да ме сплашите и да ме прогоните. Не посмяхте да ме убиете. Филип желаеше да запази спокойствието на скъпоценната си дъщеря. Казали сте на Марини — той сигурно е претърсил документите на дьо Витри и е открил истинската ми самоличност. Но междувременно аз вече се ползвах със закрилата на принцесата, затова назначиха Пелет в домакинството й, за да следи нея и мен.
— И ти го уби?
— Не аз, господарю.
— Принцесата? — ахна Казалес. — Аз…
— Истинска дъщеря на баща си, както откри Марини, когато се опита да ме разпитва. Ако нейна светлост не ме беше закриляла така, никога нямаше да напусна Франция. Всъщност, вие и Розалети ме нападнахте и на стълбите на лечебницата в малкия манастир „Свети Августин“.
— Ние бяхме…
— Беше зимна нощ в сумрачен манастир. Вие бяхте само два силуета, облечени в черни раса, пърхащи като прилепи из сенките. Използвахте онзи послушник, малоумния. Розалети се е престорил на бенедиктински монах и за да обърка нещата, стисна ръцете на нещастника. За какво му е било да прави това? Ами защото слабоумните помнят докосването — той каза нещо за грубата кожа на ръцете му, което означаваше, че не може да сте били нито вие, нито Розалети.
— И?
— Е, сър Джон, щом вие сте могли да хвърлите парче зебло върху мен, Розалети е могъл да използва нещо подобно, за да направи ръцете си по-груби. Вие сте извършили нападението. Били сте там, сър Джон. Празненството в кръчмата е било оживено, хората са идвали и са си отивали, а в същото време разстоянието между кръчмата и малкия манастир е съвсем кратко и може да се измине пеша. Ако бяхте постигнали целта си, тогава щях да умра — всъщност ме спаси Дьо Монтегю — усмихнах се, когато видях как се изненада. — О, да, онази нощ в приората е имало повече от един платен убиец. По време на нападението бях дърпана и теглена, докато двама души ме блъскаха насила към върха на онези стълби. Всъщност са били двама: вие и Розалети.
— Беше Розалети…
— Той не може да отговори. Той е мъртъв, сър Джон, защото вие сте го убили. Не се е качил на баржа или лодка — той се ужасяваше от водата. Вие сте поискали да се срещнете с него някъде по онзи обгърнат от булото на нощта, обвит в мъгла кей на Уестминстър. Той би слязъл до водата, за да се срещне с човек, на когото има доверие. Вие сте действали бързо като връхлитащ ястреб или бързо стрелкаща се змия и сте го блъснали в реката. Дори само шокът е бил достатъчен да го убие след кратка борба в леденостудената вода. Изгубил е живота си, както бе изгубил и душата си.