Кристалният отломък

— Прости изненадата ми, когато се срещнахме долу в полето — продължи Кесел. — Просто не очаквах храбрите воини на Десетте града да накарат един полуръст да им свърши работата!

Магьосникът отново се изсмя и Риджис разбра, че магията, с която бе покорил Кесел отвън, вече не действаше.

Стана му ясно какво се бе случило. Риджис и сам усещаше мощта, която пулсираше в стаята и бе повече от очевидно, че Кесел черпи сили от нея. Навън съзнанието на магьосника бе много податливо за влиянието на камъка, но във вътрешността на кулата, силата му многократно надвишаваше неговата магия.

— Каза, че имаш да ми съобщаваш нещо — в гласа на Кесел внезапно прозвучаха железни нотки. — Говори!

Искам цялата истина… освен ако животът не ти е отмилял и не искаш да умреш от особено жестока смърт!

Риджис заекна, опитвайки се да измисли някаква история. Щом Кесел не бе омагьосан от рубина, коварните лъжи, с които бе възнамерявал да го оплете, нямаше да имат никакво въздействие над него. Дори обратното, сега те можеха да разкрият много от плановете на Касиус.

Кесел се изправи на трона си и като се приведе към полуръста, впи поглед в очите му.

— Говори! — заповяда му той.

Риджис почувства как нечия чужда воля се промъква в мислите му и ги обсебва, принуждавайки го да се подчини на магьосника. Само че тази всепокоряваща сила не идваше от Кесел, сигурен бе Риджис. Сякаш нещо извън съществото на магьосника излъчваше неустоима мощ, навярно скритият под мантията на Кесел предмет, с който пръстите му непрестанно си играеха.

Ала полуръстовете по природа са неподатливи на влиянието на такива магии, а пък Риджис имаше и медальона, затова с негова помощ успя да се пребори с чуждата воля и да се изправи пред магьосника с ясно, непокорено съзнание. Внезапно му хрумна нещо. Достатъчно често бе виждал хората да изпадат под влиянието на медальона му и знаеше как изглеждат, когато волята им отстъпеше място на неговата. Тялото му се попрегърби, сякаш всички тревоги и мисли бяха изтрити с един замах от мозъка му. Празният му поглед се насочи към нещо зад рамото на Кесел. Усети, че очите го заболяват, но устоя на желанието да примига.

— Какво искаш да знаеш? — механично отвърна той.

Кесел се облегна назад, на лицето му се изписа самоуверено превъзходство.

— Обръщай се към мен с „господарю Кесел“ — заповяда той.

— Какво искаш да знаеш, господарю Кесел?

— Отлично — подсмихна се магьосникът. — Признай, че историята, която те изпратиха да ми разкажеш, е пълна лъжа!

Защо не, помисли си Риджис. Когато прибавиш няколко зрънца истина към лъжата, тя става още по-убедителна.

— Така е — отвърна той. — Трябваше да те накарам да повярваш, че най-верните ти съюзници заговорничат срещу теб.

— С каква цел? — продължи да го разпитва Кесел, доволен от силата си. — Жителите на Брин Шандер не може да не знаят, че мога да ги смачкам и без чужда помощ! Този план изобщо не струва!