Норвежка гора
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Норвежка гора». Краткое содержание книги:
— Кафе? — попита.
— Не.
Благодарих му, качих се в стаята си, измих си зъбите, свалих си панталона, вмъкнах се под завивките и стиснах очи. Най-после ме налегна сън без сънища, сякаш над мен се затвори тежка оловна врата.
Пишех на Наоко всяка седмица и тя често ми отговаряше. Никое от нейните писма не беше особено дълго. Скоро се появиха споменавания за хладните ноемврийски сутрини и вечери.
„Ти се върна в Токио точно когато се засили есенният хлад, и известно време не можех да реша дали празнотата, която се отвори в мен, се получи от това, че ти ми липсваше, или от смяната на сезона. Двете с Рейко през цялото време си говорим за теб. Казва ми непременно да те поздравя. Тя е мила с мен както винаги. Не мисля, че щях да съм в състояние да понеса това място, ако я нямаше тук. Плача, когато съм сама. Рейко казва, че е хубаво, че мога да плача. Но чувството за самота наистина причинява болка. Когато нощем съм сама, чувам човешки гласове от мрака. Те приличат на стенанията на дърветата от вятъра нощем. Кидзуки, сестра ми — непрекъснато ми говорят. Те също са сами и търсят някого, с когото да поприказват.
Често препрочитам писмата ти нощно време, когато съм сама и изпитвам болка. Чувствам се притеснена от много неща, които идват отвън, но твоите описания на света около теб ми дават чудесно успокоение. Толкова е странно! Питам се защо е така? И ги чета и препрочитам, а и Рейко ги чете. После си говорим за нещата, за които ми разправяш. Много харесвам писмата, в които пишеш за бащата на онова момиче, Мидори. Всяка седмица очакваме с нетърпение да получим писмо от теб, като едно от малкото ни развлечения — да, на такова място писмата са нашите развлечения.
Правя всичко възможно да отделям време през седмицата, за да ти пиша, но още щом седна пред празния лист, започвам да се чувствам потисната. Наистина трябваше да се насиля, за да напиша и това писмо. Рейко ми се караше, че не ти отговарям. Но не ме разбирай погрешно. Имам куп неща, които искам да споделя с теб, за които да ти разправя. Просто ми е много трудно да ги изразя писмено. Затова ми е толкова мъчително писането на писма.
Като стана дума за Мидори, тя ми се струва интересен човек. Четейки писмата ти, имам усещането, че може би е влюбена в теб. Когато казах това на Рейко, тя рече: «Ами да, естествено, че е влюбена! Дори аз съм влюбена във Ватанабе!» Ходим за гъби, събираме кестени и всеки ден ядем това. Всеки ден: кестени с ориз, гъби трихоломи с ориз, но те са толкова вкусни, че не ни омръзват. Ала Рейко не яде много. Тя все така пуши цигара след цигара. Птиците и зайците се чувстват чудесно.