Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Военна морга
Военна морга - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Военна морга

Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:

Плашещо близо до дома на Кей Скарпета един млад мъж внезапно умира, на пръв поглед от сърдечен удар. При аутопсията на тялото обаче са установени странни улики, които навеждат на мисълта, че не е изключено той да е бил жив, когато са затворили ципа на непрозрачния чувал и са го заключили в хладилната камера. Анализът на триизмерните снимки, направени със скенер от последно поколение, разкрива вътрешни наранявания, каквито Скарпета никога не е виждала, и тя осъзнава, че е изправена пред коварен и непривично безскрупулен враг. Разследването се превръща в надбягване с времето, за да установи идентичността на престъпника и подбудите, заради които убива, преди да е причинил смъртта на повече хора…
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 173
Перейти на страницу:

— Кое ви кара да мислите, че аз съм го писала? — Гласът й прозвуча възмутено.

— Кремава релефна хартия с воден знак. — Вдигнах горния лист към настолната лампа и го обърнах така, че крушката да освети хартията и отчетливо да покаже водния знак, като вътрешността на рак с мека черупка, която прозира през перлената обвивка. — Разтворена книга с три корони — произнесох смаяно.

Не допуснах да долови изненадата в гласа ми. Погрижих се да прикрия какво ми мина през ума, докато й описвах холограмата върху осветения от лампата лист хартия: разтворена книга между две корони с една трета корона под нея, а над нея — три клинообразни цвята. Именно тези цветове Марино пропусна да отбележи. А те явно не бяха част от герба на Оксфорд, нито на онлайн Сити Юнивърсити в Сан Франциско. Различаваха се и от намереното от Бентън в интернет по-рано днес сутринта, докато всички бяхме в рентгеновата зала, но досущ повтаряха изображението върху златния пръстен — печат от кутията с принадлежностите на мъртвия, които огледах, преди да се кача тук.

Отворих малкия кафяв хартиен плик и изсипах пръстена върху облечената си в ръкавица длан. Златото улови светлината на лампата; макар че беше надраскано, а основата на халката — износена и изтъняла, то засия на фона на белия памук, докато го обръщах под различни ъгли, за да го огледам.

— Е, това наистина прилича на моя герб и на моята хартия. Признавам — каза мисис Донахю по телефона, а аз й прочетох адреса в Бийкън Хил от плика и от заглавния текст върху писмото. Потвърди и неговата достоверност. — Личните ми бланки за кореспонденция? Как е възможно подобно нещо? — Гласът й беше гневен и изплашен.

— Какво можете да ми кажете за герба си? Можете ли да ми го разтълкувате? — помолих я аз.

Погледнах същия герб, инкрустиран върху пръстена — печат от жълто злато, който вече държах под лупата. Трите корони и разтворената книга изглеждаха огромни под увеличителното стъкло, а гравюрата почти се беше превърнала в точки — заради годините петолистните цветя, и по-специално тези с клиновидна форма, вече бяха само следи от дълбоката на времето гравюра, сега протрита от някого, или навярно от множество хора, сред които и мъжът от Нортънс Удс, който го е носил на малкия пръст на лявата си ръка, когато е бил убит. Сигурно е, че го е носил, че пръстенът е пристигнал заедно с тялото. Нямаше объркване от страна на полицията, болницата или погребалния дом. Пръстенът е бил тук, когато вчера сутринта Марино е иззел личните вещи, заключил ги е и е задържал ключа, за да ми го предаде.

— Фамилното ми име е Фрейзър — обясни мисис Донахю, — а това е фамилният ми герб, личният герб на Джаксън Фрейзър, един прадядо, който явно е променил дизайна, за да включи в него елементи като синя основа и златен кант, както и третата корона в червено, която можете да видите само ако погледнете реплика на герба с цветовете, като тази, която имам в стаята си. Искате да кажете, че някой е написал писмо на моя хартия и ви го е предал лично? Не разбирам, нито пък мога да си представя как е възможно подобно нещо, не зная какво означава, нито защо някой ще го направи. Каква беше колата? Ние нямаме шофьор. Аз имам един стар мерцедес, а съпругът ми кара сааб, но той така или иначе в момента не е тук, и никога не сме имали шофьор. Прибягваме до услугите на шофьор единствено когато пътуваме.

— Питам се дали вашият фамилен герб може да бъде намерен и другаде. Извезан или гравиран, не само сложен в рамка на стената в музикалния ви салон. Къде другаде би могъл да бъде поставен? — Без значение как формулирах въпроса си, той пак прозвуча като разпит.

— Поставен с каква цел? Къде?

— Върху бланките ви за писма, например. Да помислим върху това и за евентуалната крайна цел.

— Това ли имате като гравюра или отпечатък? — попита тя. — Можете ли да различите гравюрата от отпечатъка, който имате пред себе си?

„Не знаеш кой е той — мислех си. — Не знаеш, че човекът, който е умрял с този пръстен на ръката, не е член на твоето семейство, не е роднина.“

Спомних си казаното от Бентън, че Джони Донахю има по-голям брат, който работи в Лангли. А ако вчера той е бил в Кеймбридж, отбил се е до един апартамент до Харвард; апартамент на приятел може би, в който има остарял мултифункционален робот. А приятелят му има хрътка и може би е сътрудник на лаборатория по роботика? А ако този по-голям брат или някой друг важен за мисис Донахю човек е бил отвъд океана, в Обединеното кралство, неочаквано е пристигнал тук и е мъртъв, а тя не знаеше? Ако семейство Донахю не знаеше? Как изглежда братът на Джони?

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)