Кръвни братя

Лейла бързо се изправи.

— Мечка?!

— Главно на север — повтори той, но реши, че това е достатъчен повод да хване ръката й.

Сибил приклекна до езерото и се загледа във водата.

— Малко е студено за къпане — отбеляза Гейдж.

— Хестър се е удавила тук. — Тя вдигна глава и погледна Кал. — В онзи ден, когато сте влезли, ти си я видял.

— Да, видях я.

— И двамата с Куин сте я видели в съзнанието си, а Лейла — в съня си, и то много живо. Тогава… може би и на мен ще ми се разкрие нещо.

— Мислех, че дарбата ти е да надникваш в бъдещето, не в миналото — изтъкна Кал.

— Да, но все пак получавам вибрации от хора или места, които са силни. А ти? — Погледна Гейдж. — Може да събудим нещо в тандем. Готов ли си?

Без да каже нищо, той протегна ръка. Сибил я хвана и се изправи. После заедно се вгледаха в неподвижната кафява повърхност.

Водата се развълнува и разпени. Започна да се върти, да се надигат вълни с бели гребени. Зазвуча рев на море, увлечено в любовна игра с дива и яростна буря.

Нечия ръка се показа и се вкопчи с нокти в брега.

Хестър изскочи от водовъртежа, с мъртвешки бледа кожа, сплъстени мокри коси и изцъклени тъмни очи. После оголи зъби, от усилие или лудост.

Сибил се чу да крещи, докато ръцете на Хестър Дийл се разтваряха, за да я обгърнат и повлекат към въртящата се кафява вода.

— Сиб! Сиб! Сибил!

Тя с мъка се отдръпна и се озова притисната в ръцете не на Хестър, а на Гейдж.

— Какво беше това, по дяволите?

— Щеше да влезеш във водата.

Тя остана на мястото си и усети как сърцето й се разтуптя до неговото, докато Куин притискаше раменете й. Сибил хвърли поглед към повърхността на езерото.

— Никак нямаше да е приятно.

Трепереше неудържимо, но успя да впечатли Гейдж с изненадващо спокойния си глас.

— Ти видя ли нещо? — попита го Сибил.

— Водата се надигна и тя изскочи. Ти залитна към нея.

— Сграбчи ме. Сякаш искаше… да ме прегърне. Така ми се стори, но не бях достатъчно съсредоточена, за да отгатна чувствата й. Може би ако опитаме отново…

— Трябва да тръгваме — прекъсна я Кал.

— Продължи само минута.

— По-скоро близо петнадесет — поправи я Фокс.

— Но… — Сибил се отдръпна от Гейдж, когато осъзна, че все още е в прегръдката му. — За теб толкова дълго ли беше?

— Не. Само миг.

— Не. — Лейла подаде още една капачка от термос с кафе. — Спорехме дали да ви върнем и как да го направим. Куин каза, че е по-добре да ви оставим още няколко минути, че понякога е нужно известно време за загрявка.

— Е, стори ми се, че цялата случка продължи минута, не повече. И не приличаше на нищо преживяно досега.