Шадоус Фол [bg]

— Споменах ли, че изглеждаш особено привлекателна днес?

— Няма да стигнеш доникъде с ласкателства.

— Хайде, Мад, нещо се е объркало и ти го знаеш. Времето никога не се е заключвал преди, когато има наистина спешни въпроси да се решават. Ти си му най-близка. Забелязала ли си нещо… необичайно в поведението му напоследък?

Тя се намръщи натъжено, боядисаното ѝ в черно и бяло лице за миг изглеждаше младо и уязвимо.

— Трудно е да се каже за него, но… Да. По цял ден ходи нагоре-надолу из галерията, гледа портретите. След като може да ги види съвършено добре и оттук. Мътните ме взели, ако разбирам какво смята, че прави. Или какво търси. Извикал е всичките си роботи, не мисля, че е останал някой в града. И спря да разговаря с мен. Обикновено не спира да говори за работата си и какви ценни уроци могат да се научат, като го наблюдаваш. За да млъкне, аз правя точно това. Ала се е променил. Откакто Джеймс Харт дойде да го види, той е… разсеян.

— Срещнала си Джеймс Харт? — Морисън я погледна с нов интерес. — Как изглежда?

— Удивително обикновен. Начинът, по който Времето говореше за него, ме караше да си мисля, че е с две глави и ще си носи персонално термоядрено оръжие под мишница. Като го видях, реших, че е малко невзрачен. Докато Джак Феч не коленичи и не му се поклони.

— Ти наистина ли видя това? Не можех да повярвам, когато го чух.

— Бях там, но и на мен ми беше трудно да повярвам. Дяволски се изплаших тогава. Искам да кажа, ако не можеш да разчиташ поне Джак Феч да е последователен, на кого би могъл да се довериш? Предполагам, че трябваше да знам, че щом Феч се е побъркал, Времето ще го последва не след дълго. Не мога да те пусна да го видиш, Шон. Той отказва да говори дори с мен. След всичко, което съм направила за него… Неблагодарно копеле. Би могъл да ми се довери. За каквото и да е. Нещо не е наред. Нещо друго, освен всички ония шантави неща, които се случват в града напоследък. Може да не съм права, но… мисля, че Времето е изплашен.

— Изплашен? Той е безсмъртен, неуязвим, всезнаещ и, предполага се, всемогъщ. Какво, по дяволите, би било онова, което би го изплашило?

— Не знам. Не мисля, че искам да знам. Ще ми се само всичко да свърши и да се върнем към онова, което минава за нормално тук. Междувременно можеш да се разкараш и да престанеш да ме тормозиш или ще изографисам инициалите си на челото ти.