Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Под него Скал изсъска недоволно.
— Внимавай къде стъпваш, приятелю.
Джек погледна, протегна ръка и изведнъж установи, че клонът, към който посяга, е всъщност гущер с издължено кафеникаво тяло. Гущерът изплези за миг език, прибра го, обърна се и изчезна между листата.
— Тези гадини хапят много силно — предупреди го Скал.
— Ще го запомня — обеща Джек.
Най-сетне наближиха короната, откъдето се разкриваше гледка над гората. Джек отбеляза мислено посоката, която Скал бе следвал — очевидно рибоядът имаше великолепно чувство за ориентация.
Потта му изсъхна бързо на вятъра. Докато извръщаше бавно глава, той забеляза голям разчистен участък насред гората — и сърцето му подскочи.
Петното беше жълтеникаво. Там, където трябваше да има трева, шубраци и дървета, се виждаше гола, ръждива земя.
Пясък. Не можеше да греши.
Джек прокара уморено ръка през лицето си. Погледна към мястото, накъдето ги водеше Скал, и видя към небето да се извива дим.
Вероятно имаше някакво селище. И пясъкът тук, в гората.
Джек се спусна толкова бързо, че слизането му заприлича на контролирано падане. Когато се озоваха долу, Скал изтича при него.
— Да не те ухапа нещо?
— Не. — Той протегна ръце към Фантом и откачи шлема. — Компютър, отбележи това място като точка, в която трябва да се върнем. Фантом, остави на програмата да го направи. Само ще следваш указанията й, когато се връщаме насам.
— Да, господарю — избоботи Фантом.
— Какво има? — попита Скал с настръхнали мустаци.
— Горе на хълма има някакво селище. Ще го видим по-добре, когато напуснем гората. Не разбирам обаче защо наблизо има пясъчно петно — посочи с ръка Джек. — Драките не напускат песъчливите райони, след като веднъж ги създадат. Обикновено изкопават отдолу гнездо и оставят на пясъка да се разширява.
— Ще идем ли да проверим? — попита разтревожено Скал.
— Най-добре.
Скал отново го поведе.
Час по-късно, плувнал в пот от главата до петите, Джек бе приклекнал до петното от дракски пясък. Скал коленичи до него, а на лицето му се четеше отвращение.
— Този пясък… не е естествен.
— Така е. Той ще съсипе твоята планета, също както съсипа Милос и Дорман, и стотици други. Странното обаче е, че е бил изоставен. — Джек се надигна бавно и огледа района. Петното бе доста голямо и се виждаха обгорели ивици по края. Но нито следа от драки. Защо?
— Добре, Фантом. Отведи ни обратно при посоченото място.
Костюмът ги поведе назад. Когато стигнаха познатото дърво, Джек и Скал седнаха да си починат. Рибоядът извади сушена риба, но Джек му отказа и похапна малко пресни плодове. Двамата пиха от меха с вода и се надигнаха, готови да продължат.
Слънцето тъкмо бе превалило зенита, когато най-сетне напуснаха сянката на гората. Намираха се нависоко и под тях поляната се спускаше полегато към река с три водопада. На брега имаше неголямо селище. Джек остана изненадан от размера на летището, изсечено навътре в гората. Много от сградите още бяха в строеж. Миришеше на огън, чуваше се шум от машини. Базата, изглежда, щеше да е доста голяма — с три дълги писти и три площадки за кацане на совалки. Той видя няколко „нокътя“ и корсари да стърчат встрани.
— Божичко мили! — възкликна Джек. — Те се готвят за война.
— Кой? — попита Скал и забоде пръсти в рамото му. — Кой?
— Единствените, които имат достатъчно кураж да се опълчат на Пепус и да правят експерименти с дракски пясък. Тези долу са Зелените ризи. Те са докарали пясъка.
Рибоядът изръмжа гневно.
— Каква полза от лекарството — рече той, — щом убива пациента?
Джек остана в покрайнината на гората, наблюдавайки базата, в която кипеше живот. Слезе ли долу, няма да има връщане назад. Но как да помогне на Скал, без да иде там?
Фантом се раздвижи. Визьорът се повдигна, сякаш съществото вътре вдишваше свежия вятър.
— Мирише на смърт — обяви то.
16.
Рибоядът нямаше грива на тила си, но козината му там бе настръхнала.
— Съгласен съм — заговори той, — че след като знаем кой е врагът ни, ще можем по-лесно да го победим.
Джек поклати глава.
— Искам да им отвлечеш с нещо вниманието. Докато сляза долу.