Индигова магия
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-048-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Индигова магия». Краткое содержание книги:
След един забранен, но сладостен миг, разтърсил Сидни до дъното на душата й, в нея се противопоставят желанието да остане вярна на принципите, с които е възпитана, и чувствата, които се зараждат в сърцето й.
И тогава среща чаровния бунтар Маркъс Финч — бивш алхимик, извършил нещо непростимо. Той е избягал от организацията на алхимиците и се укрива от тях. На път да разбули тайните, които алхимиците крият от Сидни, Маркъс упорито я подтиква да се разбунтува срещу хората, с чиито възгледи е отраснала, но разчупването на тези окови се оказва много по-трудно, отколкото тя си е представяла.
Водена от нормите, които са й били втълпявани години наред от алхимиците, Сидни се бори срещу древната, тайнствена магия, която е вкоренена дълбоко в същността й. Докато двамата с Ейдриън се опитват да открият злата вещица, която изпива силите на млади момичета с магически способности, Сидни осъзнава, че единственият начин самата тя да не се окаже следващата жертва, е да се довери на магията в кръвта си…
Изпитвах колебания да сваля палтото си. Без него щях да се чувствам уязвима и несигурна. За да се реша, трябваше да си напомня за последствията, които би имало сътрудничеството между алхимиците и Воините. След като роклята отново бе на показ, изпитах задоволство да видя как Иън пак се разтопи. Припомних си съвета на Ейдриън за самоувереното държание и си лепнах невъзмутима усмивка, надявайки се да създам впечатлението, че правя на Иън голяма услуга, позволявайки му да бъде в моята компания. И за мое пълно и абсолютно изумление, изглежда, се получаваше. Внезапно си позволих да се насладя на една опасна мисъл: може би не само роклята имаше такова въздействие. Може би бях аз.
Отворих менюто и зашарих с поглед за телешко или пилешко.
— Какво ще ми препоръчаш?
— Тук приготвят изключително вкусна махи-махи17 — отвърна Иън. — Както и риба меч.
Сервитьорът спря до масата ни и аз поръчах пилешка салата „Цезар“. Предположих, че няма да сгрешат и да добавят аншоа в заливката.
Бяхме оставени насаме, докато чакахме поръчката, и нямаше какво друго да правим, освен да поведем любезен и банален разговор. Иън започна пръв.
— Предполагам, че все още не можеш да ми кажеш къде се намираш, така ли е?
— Боя се, че не. Знаеш как е. — Намазах с масло едно миниатюрно ръжено хлебче. Не исках да прекалявам с калориите, но можех да си позволя това малко лакомство, след като си бях поръчала салата. — Мога само да ти кажа, че съм на оперативна работа. Просто нямам право да разкривам повече.
Иън отклони вниманието си от деколтето ми и впери поглед в пламъка на свещта.
— Знаеш ли, това ми липсва. Оперативната работа.
— Преди си бил, така ли? Какво се е случило?
Напоследък не бях мислила много за това, но когато Иън придружаваше Стантън и мен в двора на мороите, той бе изтеглен от поста си за пътуването. Бил е изпратен някъде на юг — Флорида или Джорджия, доколкото си спомнях.
— Онези морои ни държаха в плен, ето какво се случи. — Погледът му се премести отново към мен и аз се сепнах от яростта в очите му. — Не се справих много добре.
— Е, никой от нас не се справи.
Той поклати глава.
— Не, не. Аз наистина не се справих добре. Може да се каже, че донякъде изперках. След това ме изпратиха на курс за контролиране на гнева.
Едва не изтървах хлебчето. Изобщо не го очаквах. Ако някой ме бе помолил да назова десет имена, които се нуждаят от курс за контролиране на гнева, то сегашният ми събеседник нямаше да е дори в дъното на списъка. Обаче баща ми щеше да е близо до първия.
— Колко… колко дълго продължи? — изпелтечих.
— Две седмици и след това ме освободиха.
Трябва да призная, че нямах представа заради какви прояви на яростни изблици се бе озовал на курс за контролиране на гнева, но ми се стори доста интересен фактът, че две седмици са достатъчни да решат, че може отново да се върне на работа. Междувременно измамите на Кийт, с цел да използва морой, за да спечели пари, му бяха извоювали най-малко два месеца в поправителен център — а може и повече, след като от известно време не бях чувала нищо ново за него.
— Но не ми позволиха да се върна на оперативна работа — додаде Иън. — Предположиха, че за известно време не бива да бъда близо до морои. Затова съм закотвен тук.
— В архивите.
— Да.
— Това не ми звучи чак толкова зле — казах му и не го лъжех изцяло. — Има много книги.
— Не се самозалъгвай, Сидни. — Той започна да троши едно ръжено хлебче. — Всъщност съм само един прехвален библиотекар.
Може и да бе така, но това не беше моя грижа. Моя задача бе да открия архивите, намиращи се, според думите на Уейд, в засекретения участък, на един етаж по-горе от залата за наблюдение, където се държат записите от охранителните камери. Той ми бе начертал карта на всеки етаж, като ме бе накарал да наизустя плана, както и най-добрите възможни изходи оттам.
— Все пак ми се ще да ги видя — казах аз. — Имам предвид, че историята, която крият, е нещо забележително. — Отново не беше изцяло лъжа. Наведох се напред, подпрях лакти на масата и изпитах удоволствието да видя как погледът му отново бе привлечен от изкусителното ми деколте. Това не било толкова трудно! Наистина, не разбирах защо досега не съм използвала „женския си чар“. Всъщност никога не съм знаела, че притежавам такъв… досега. — Може ли да уредиш да направя една обиколка? Специално из архива. Приличаш ми на мъж, който може да получи достъп до… много места.
17
Атрактивна риба с шарена кожа, оцветена в синьо и зелено. По-тлъста е от повечето риби и е перфектен избор за грил. Много ресторанти я сервират печена или задушена. — Бел.ред.