Борсов посредник

— Готов ли е Кийт? — запитах.

— Да — отвърна Анди. — Изскочи още преди четвърт час с камерата си. Сега вече трябва да е в колата си и да чака.

— Добре, благодаря ти. — Затворих телефона.

Разбира се, точно в четири и една минута отново иззвъня. Накарах ги да чакат няколко минути и след това отидох в залата за конференции. Йоши беше учтив и дружелюбен. Без шефа си и колегите край себе си той бе решил да възприеме американските си обноски.

— Добре дошли — казах.

— Радвам се, че отново съм тук — отвърна Йоши. — Благодаря ви за срещата; дадох ви съвсем малко време. Направо ме е срам, че ми се налага да хвърча така насам-натам. Това място много ми харесва. А аз не разполагам с минутка свободна за голф.

— Играете ли?

— О, разбира се. През цялото време, докато съм в Япония. А чувам, че тук предлагат чудесни условия за голф.

— Сигурно, макар и да не играя чак толкова много. А ти как си с голфа, Дейвид?

Интересно ми бе какво прави през свободното си време.

— Не съм играл от много време — отвърна той. — Имам прекалено много работа във фабриката.

Разбира се, магистрите по бизнесадминистрация не играеха голф.

Седях до Дейвид, а Йоши беше срещу нас.

— А сега, с какво можем да ви помогнем?

— Искам да поговоря с вас за две неща — започна японецът с безупречния си американски английски. — Първо, искам да ви осведомя как върви пазарът за системи с виртуална реалност. За нас е въпрос на чест да ви държим в течение въпреки предишните ни разговори. Ние сме установили връзка с една малка фирма в Япония, която разработва симулационен мениджър с виртуална реалност, които можем да използваме като основа за нашия софтуер за виртуални забави. Разбира се, не е толкова добър колкото вашия, но ще отговаря на нуждите ни.

Блъфираше. Но аз исках играта да продължава.

— Значи вие повече няма да преговаряте с нас? — запитах с равен глас.

— Точно така, Марк.

— Е, радвам се, че сте намерили задоволително решение на проблема си — изрекох. — В такъв случай обаче просто не мога да разбера какво търсите тук.

Йоши ме изучава внимателно в продължение на няколко секунди. Определено се бе надявал на нещо повече от моя страна. Знаеше, че се намираме в много затруднено положение, и се опитваше да използва това като средство за натиск. Аз обаче нямаше да му позволя. Не беше само въпрос на гордост. А и освен това бях напълно убеден, че блъфира.

— Знаем, че „Феър Систъмс“ е „на игрището“ — каза той — и че „Дженсън Компютър“ изкупува акциите ви.

Той ме погледна, но аз не му отговорих.

— Вероятно скоро ще изгубите независимостта си — продължи. — Причината, поради която аз съм тук, е, че искам да ви направя оферта за компанията ви. Вие и хората ви ще продължите да изпълнявате служебните си задължения, стига да желаете, разбира се. Ние чувстваме, че „Феър Систъмс“ и „Онада Индъстрийз“, ще направят голям тандем.