Главата на хана
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0916-6
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Главата на хана». Краткое содержание книги:
Въпреки нападението отзад, въпреки оскъдната светлина и изненадата, убиецът реагира мълниеносно. Мечът му се вдигна над главата и парира атаката на писаря. От силата на удара и двете оръжия отхвърчаха от ръцете на собствениците си и издрънчаха на земята.
Писарят светкавично извади кинжала си и парира последвалия удар на убиеца.
- Биеш се добре за книжен плъх - присмя му се облеченият в черно мъж, приклекна и бавно започна да обикаля около Климент, прехвърляйки ножа си от ръка в ръка. - Добре се биеш, но това няма да ти помогне! Животът ти ми принадлежи така, както моят принадлежи на Бога.
- Кой си ти? Махай се! - извика писарят и се опита да наръга противника си в корема.
Мъжът леко отскочи назад и се разсмя.
- Няма да е толкова лесно, обещавам ти! Огледай се добре, защото това е последната ти гледка. Последното, което ще видиш от този свят!
Без предупреждение убиецът се стрелна напред.
Климент се опита да парира удара, подхлъзна се, политна и падна по гръб на земята. След миг нападателят му бе върху него.
Писарят сграбчи ръката с ножа, опитвайки се да го спре. Пробва да блъсне назад главата му, но пръстите му се хлъзнаха и в тях остана само черната маска.
Лицето на непознатия бе нашарено от белези, точно между очите му имаше татуиран голям черен кръст.
- Водачът на „Архангелите“ - ахна Климент и се опита да се претърколи встрани.
- Точно така! - озъби се мъжът и показа гладките си остри като на куче зъби. - Самият той! А сега ще умреш!
Михаил вдигна високо ръката си с ножа, за да я забие в гърдите на писаря.
Дали защото убиецът я ритна с крак, дали защото бе изгнила в основата си, или може би такава бе волята на хана, колоната на Крум неочаквано се заклати, падна и удари „архангела“ точно в средата на гърба.
Михаил изненадано изкрещя, изпусна ножа и падна настрани, затиснат под тежкия камък.
Без да губи и миг, писарят скочи на крака, вдигна изпуснатия в тревата кинжал и го заби във врата на „архангела“. След това политна назад и се строполи на земята.
Климент остана да лежи върху влажната трева, дишайки тежко. Гадеше му се, имаше чувството, че всеки момент небето ще падне отгоре му!
„Да пада и да приключваме! Вече взе да ми омръзва!“ - каза си той, докато се опитваше да се изправи.
Силен вик разцепи нощта.
Някъде в далечината Корсис викаше за помощ!
Ужасът отново се завърна. Какво ли се бе случило! Жив ли беше помощникът му?
„В какво го забърках!“ - помисли си писарят, вдигна падналия си меч и побягна по посока на вика.
Зад един от девташларите се натъкна на нечие тяло. Със свито сърце обърна трупа и въздъхна с облекчение. Облеченият в черно мъж гледаше с невиждащ поглед звездите. Гърлото му бе прерязано с чист, силен удар.
Някой извика отново и Климент скочи на крака. В далечината различи сенките на двама биещи се мъже и се втурна към тях.
Малко преди да ги достигне, единият нанесе силен разсичащ удар, но другият направи крачка напред и встрани, вдигна меча високо над главата си и разсече противника си през корема.
Нападателят падна, но победителят му се залюля и също се свлече на земята.
- Неее! - изкрещя писарят и побягна напред.
С извита под неестествен ъгъл ръка, Корсис лежеше на земята. Тялото и лицето му бяха опръскани с кръв, гърдите му се повдигаха учестено, но на лицето му се появи усмивка.
Климент се отпусна на земята и сложи главата на пострадалия на коленете си.
- Добре ли си?! Добре ли си!? - писарят силно разтърси помощника си. - Кажи нещо, Корсис!
- Ръката ми е счупена! Боли ме, като ме тресете така - отговори младежът. - Други рани нямам, но се наложи доста да се поизмъча с тези двамата.
Огромен товар падна от гърдите на писаря. Неочаквано и за себе си, Климент усети как по бузите му се стичат сълзи, а той все по-силно притиска ранения към гърдите си.
- Ще ме задушите, господарю! Пуснете ме, добре съм!
- Ами ръката ти?
- Ще се оправи! Подхлъзнах се и паднах върху нея. Не е нещо кой знае колко страшно. Само трябва да я наместим и стегнем с дървени шини - младежът храбро се изправи и с помощта на писаря здраво намота парче от ризата си около счупената ръка.
- Трябва ти помощ! Трябва да се върнем в крепостта! Сигурен ли си, че нямаш други рани? - нареждаше Климент, докато оглеждаше помощника си от всички страни.
- Господарю, вижте! - извика Корсис и посочи небето.
Дълъг слънчев лъч бе окъпал в розово долната страна на облаците. Всеки момент слънцето щеше да изгрее.