Докато убивам, се надявам [bg]

Тя издърпа одеялото чак до устата си и задъвка плата.

Касълмайн се обърна към мен и меко каза:

— Когато стигнат до определена възраст, никога не могат да се стоплят, независимо от климата. Вечно са недоволни от нещо.

Г-жа Липшиц извика. Устните й се повъртяха около една дума известно време и накрая я оформиха: „Парти!“.

Касълмайн коленичи отстрани, освободи одеялото от захапката й, уви го около нея.

— Разбира се, че ще идеш на партито, сладурче, но ще трябва да внимаваш, да не си развалиш грима, като плачеш така. Нали?

Той подпря с два пръста брадичката на старицата и се усмихна.

— Нали?

Тя го погледна и кимна.

— До-о-обре. Я колко сме красиви днес, сладурче. Съвсем издокарани и ще идем да се забавляваме.

— Парти — промълви старата жена.

— Разбира се, че ще има парти. А ти си толкова прекрасна, Клара Силия Липшиц, че ще бъдеш красавицата на вечерта. Хубавите момчета ще се редят на опашка, за да танцуват с теб.

Порой от сълзи.

— Недей, не плачи повече. Той ще те заведе на партито — трябва да изглеждаш много хубава.

Ново усилие да произнесе следващата дума:

— Късно.

— Малко по-късничко, Клара Силия. Сигурно е попаднал на задръстване, нали си спомняш какво ти разказах за всичките ония коли. Или пък е спрял пред някой цветарски магазин да ти купи красив букет. Красив букет от розови орхидеи, които знае, че ти много харесваш.

— Късно.

— Още малко — повтори той и започна да бута количката.

Аз вървях отстрани.

Той започна тихичко да пее, с приятен тенор, толкова висок, че преминаваше във фалцет.

Музиката и монотонното тракане на колелата по тротоара приспаха старицата. Главата й клюмна на гърдите.

Спряхме точно пред приюта „Кинг Соломон“. Касълмайн погледна в двете посоки и свали количката от тротоара, като продължаваше да пее.

Госпожа Липшиц спеше. Той я буташе по зеления цимент, разменяйки поздрави с някои от останалите възрастни хора, стигна до дъното на рампата и ми каза:

— Изчакайте тук. Ще се върна при вас веднага щом приключа.

Докато го чаках успях да вляза в съдържателен разговор с един старец, който твърдеше, че е участвал в битка заедно с Теди Рузвелт.

Когато Касълмайн се върна, тръгнахме обратно по алеята. Предложих да пием по чаша кафе.

— Не пия кафе. Хайде да се поразходим. Честно казано, не си спомням за вас. Не и като за някаква по-специална личност. Сещам се, че доктор Ренсъм дойде на посещение с един мъж, защото това се случи един-единствен път. — Разгледа ме. — Не, не мога да твърдя, че това сте били вие.

— Изглеждах по-различно. Имах дълга коса и брада.

Той повдигна рамене.