Сигурно място [bg]

— Чувал съм за лондонските таксиджии — отбеляза Трой, — но не знаех, че са чак такива.

— Ти не би трябвало да си тук.

— Какво?

— Само за автобуси и таксита е.

— Защо не казват?

— Току-що отминахме знака.

Пълзяха около Пикадили Съркъс, където стъпалата около статуята на Ерос не се виждаха, скрити от тълпа младежи, седнали да похапнат, пийнат и побъбрят. Двама от тях ентусиазирано изпробваха дали първият Божи закон може да се прилага на практика.

Бавно запъплиха по Хеймаркет и стигнаха до Трафалгар Скуеър, пълен с туристи, повечето от които щедро хранеха гълъбите. Птиците отвръщаха със същата щедрост и Барнаби намусено гледаше как осейват капака на колата му с живописни петна. Накрая успяха да се намъкнат в Шордич. Детектив Бенет позвъни по мобилния на Барнаби, за да опише местоположението си. Беше пред метростанцията на Уайтчапел.

— Сигурно всеки момент ще завие наляво, Бенет. Тръгнал е към Ломакс Роуд номер седемнайсет. Ако влезе в къщата, добре. Само стой наблизо. Опита ли да си тръгне, задръж го. На около пет минути от теб сме.

— Добре, сър.

Бенет изключи телефона си точно когато „Хамбър“-ът пресече кръстовището, последван от десетина коли, сред които и „Алвис“-ът. „Ескортът“ бе спрян от червен светофар, но нямаше проблем да настигне обекта. Трафикът не беше натоварен, а и Бенет имаше видимост далеч напред. Видя „Хамбър“-а да завива наляво, след няколко секунди същия завой направи и „Алвис“-ът.