Двойни игри [bg]

Кларк бавно изпусна въздуха от дробовете си.

— Пю! Заклевам се, че ако не покажеш поне малко респект към хората, които си убил, аз ще…

— Извинявай де! Не знаех, че са ти били приятели. Освен това никого не съм убивал.

Кларк само поклати глава и му направи знак да продължава.

И в този случай използвали същия сценарий: отвлекли Мустафа и племенницата му, а след това го предупредили, че ако не се появи пред Капитолия опасан с експлозиви и да се държи така, сякаш ще ги взриви, момичето ще бъде убито. За всеки случай щели да ликвидират майка й и по-малкия й брат.

Изминаха няколко дълги секунди, преди Кларк да осъзнае какво му казва Пю.

— Сякаш ще ги взриви? — вдигна глава той. — Какво значи това?

— Джоунс държеше да кажем на тези хора, че всъщност няма да убиват никого. Онзи Юсеф трябваше да се опита да отвлече самолета. Да вкара пластмасовия пищов в кабината и да го размаха. Същото важеше и за таксиджията. Той трябваше да препаше експлозивите и само да ги покаже на охраната. Уверихме го, че няма да избухнат.

В това има някакъв смисъл, каза си Кларк. Ако на него му предложеха да взриви Капитолия и да парализира правителството на страната, за да спаси живота на близките си, той щеше ли да го направи? На този въпрос нямаше отговор. Но ако му бяха казали да жертва себе си, за да спаси семейството си, решението щеше да е по-лесно. Сега разбра всичко. И в трите случая с американските мюсюлмани те предварително са знаели, че ще бъдат убити, преди да сторят зло на други хора. А може би не са знаели дори и това. Разбира се, това не се отнася за Реза Зариф, който е бил наясно, че самолетът му ще бъде свален. Но другите двама може би не са подозирали, че ще бъдат ликвидирани. На Юсеф са казали да направи опит за отвличане на самолета, а Мустафа е знаел, че бомбите около кръста му няма да избухнат.

— А защо твоите хора не убиха племенницата на Мустафа? — попита той. — Преди това са убили семейството на Зариф и приятелката на Халид.

— Защото Джоунс каза да не я докосват.

Логично, въздъхна Кларк. Щом Аниса Азис бе жива, никой не можеше да твърди, че Мустафа е бил принуден да извърши терористичния акт. Джоунс правилно е разчитал, че от страх тя няма да проговори. А в случая с приятелката на Халид никой нямало да свърже смъртта й с него.

— Ранди беше бесен — ухили се Пю. — Да не може да забие едно младо и сочно парче, съблечено чисто голо! — Усмивката му се разшири. — Но после ми призна, че все пак й пъхнал един пръст!

В следващия миг десният юмрук на Кларк размаза носа на затворника. Не знаеше дали го е счупил, но изобщо не му пукаше. Човек не може да се тревожи от неща, за които не му пука.