Пазителите на запада
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пазителите на запада». Краткое содержание книги:
— Всички загубихме един от най-скъпите си приятели — отвърна той и се обърна към Кева. — Ваше величество — поздрави го риванският крал с официален поклон.
— Ваше величество — отговори Кева и също се поклони.
— Чухме, че убийството е забулено в някаква загадка — намеси се Порен. — Присъстващият тук Кендон е много добър в изясняването на всякакви неясни и потайни неща.
— Маркграфе — поздрави Гарион началника на драснианското разузнаване.
— Ваше величество — отвърна Джевълин, обърна се и подаде ръка на млада жена с бакъреноруса коса и нежни кафяви очи, която слизаше по мостчето. — Помните племенницата ми, нали?
— Маркграфиня Лизел — каза Гарион. — Добре дошла.
— Ваше величество — отговори тя с благовъзпитан поклон. Въпреки че тя може би не го осъзнаваше, леко загатнатите трапчинки на двете й страни придаваха на лицето й едва доловимо дяволито изражение. — Чичо ми ме накара да работя като негова секретарка. Твърди, че зрението му изневерява, но предполагам, че това е може би само извинение, за да не ме назначи на истинска длъжност. По-възрастните роднини имат склонността да бъдат прекалено загрижени за нашата сигурност, не мислите ли?
Гарион се усмихна за миг и попита:
— Чувал ли е някой нещо за Силк?
— Той е в Реон — отвърна Джевълин. — Опитва се да събере сведения за дейността на култа към Мечката. Изпратихме куриери, но понякога този човек трудно може да бъде открит. Въпреки това очаквам, че скоро ще пристигне.
— Пристигна ли вече Анхег? — попита кралица Порен.
Гарион поклати глава.
— Чо-Хаг и Фулрах са тук, но от Анхег все още нямаме никаква вест.
— Чухме, че някои хора го подозират — подхвърли дребничката русокоса кралица. — Това просто не може да бъде вярно, Гарион.
— Сигурен съм, че той ще може да обясни всичко веднага щом пристигне.
— Останал ли е жив някой от убийците? — попита Джевълин.
— Един — отговори му Гарион. — Но се страхувам, че няма да ни бъде особено полезен. Един от синовете на Бранд разбил главата му. Няма изгледи да се оправи.
— Жалко. — измърмори лаконично Джевълин. — Но не винаги е необходимо човек да може да говори, за да даде сведения.
— Надявам се, че имаш право — откликна разпалено Гарион.
Разговорите на вечеря и по-късно същата вечер бяха сдържани. Въпреки че никой не го показваше открито, всички не желаеха да говорят за мрачната възможност, която стоеше пред тях. Повдигането на този въпрос в отсъствието на Анхег можеше да усили съмненията и подозренията и да придаде на цялата среща тон, който никой от тях не искаше да допуска.
— Кога ще се състои погребението на Бранд? — попита тихо Порен.
— Веднага щом пристигне Анхег — отвърна Гарион.
— Взели ли сте някакво решение за длъжността на Бранд? — попита Фулрах.
— Какво имаш предвид?
— Длъжността „Пазител на кралството“ е възникнала преди много време, за да се запълни празнината, появила се след като нийсанците са убили крал Горек и семейството му. Сега ти заемаш трона. Наистина ли се нуждаеш от Пазител на кралството?
— Честно казано, не съм мислил за това. Бранд винаги е бил с нас. Той изглеждаше толкова вечен, колкото камъните на самата крепост.
— Кой се е грижил за делата му, след като е бил убит, ваше величество? — попита старият граф Селин.
— Вторият му син Кайл.
— Вие имате много други задължения, Белгарион — подчерта графът. — Наистина се нуждаете от човек, който би могъл да поеме грижата за всекидневните дреболии, поне докато настоящата криза отмине. Ала не смятам, че е необходимо точно сега да се вземат окончателни решения за длъжността „Пазител на кралството“. Сигурен съм, че ако го помолите, Кайл би продължил да изпълнява задълженията на баща си и без официално назначение.
— Той има право, Гарион — намеси се Се’Недра. — Кайл е изцяло предан на короната. Ще направи каквото го помолиш.
— Ако младежът върши добре работата си, вероятно е най-добре да го оставите да продължи — предложи Селин. След това се усмихна за миг. — Една стара сендарска поговорка гласи: „Ако нещо не е счупено, не се опитвай да го поправяш“.
На следващата сутрин в пристанището нестабилно навлезе неугледен кораб, претрупан от носа до кърмата с пристройки, а многобройните му платна бяха разпънати така, че го правеха неустойчив. Гарион, който стоеше на бойниците в Цитаделата и разговаряше тихичко с Джевълин, се намръщи и попита:
— Какъв е този кораб? Конструкцията ми е непозната.
— Арендски е, ваше величество. Те изпитват нужда всичко, което правят, да прилича на замък.
— Не знаех, че арендците разполагат с кораби.