Неукротимо сърце
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неукротимо сърце». Краткое содержание книги:
— Моля те! — изплака Джудит, когато стигнаха горната площадка. — Пусни ме и ще ти кажа какво стана веднага щом влезем в стаята ми. Ще ти кажа, давам ти думата си!
Без да отговори, Маркъс продължи по коридора. Едва когато стигна пред вратата на спалнята й, милостиво спря.
— Думата на една невестулка?
— Думата на една Дейвънпорт — отговори задъхано тя. — Няма да понеса да ме изтърсиш в спалнята ми като чувал картофи пред очите на Мили.
Маркъс избухна в смях, пусна я на пода и я задържа за талията, за да не му избяга.
— Предупредих те, че имам на разположение различни методи за убеждение.
Джудит приглади косите си назад и се опита да оправи балната си рокля. Знаеше, че изглежда ужасно, и това я разгневи. Лицето и пламна.
— Как можа! — изсъска тя, като се обърна към него.
— Беше много просто. — Той отвори вратата и й даде знак да влезе, като се поклони подигравателно.
— Велики боже, милейди! — изписка Мили и скочи от столчето си. — Какво е станало с хубавата ви рокля? — Тя огледа изумено смачканата вечерна рокля и разбърканите къдрици на господарката си.
— Имам чувството, че някой ме е влачил по корем през жив плет — отговори Джудит и хвърли гневен поглед към съпруга си. Маркъс се ухили нахално.
— Давам ти петнайсет минути да се приготвиш за лягане, скъпа. След това трябва да изпълниш твоята част от уговорката.
— Каква ти уговорка — промърмори Джудит, когато Маркъс отиде в спалнята си. — Помогнете ми да се съблека, Мили. Петнайсет минути не са много време.
— Така е, милейди. Какво стана?
— Това е представата на негово благородие за хубава шега — отговори жлъчно Джудит, докато разглеждаше образа си в огледалото. — Божичко, на какво приличам!
Мили й помогна да облече нощницата и изчетка косите й, после прибра медноцветните къдрици с кадифена панделка.
— Ако това е всичко, милейди, ще взема това за почистване и гладене. — Тя вдигна измачканата бална рокля от пода, където я беше захвърлила Джудит.
— Да, благодаря, Мили. Лека нощ.
Джудит духна всички свещи освен една, пъхна се бързо в леглото, нареди възглавниците зад гърба си и се зави до брадичката. Така я завари Маркъс, когато влезе да чуе обяснението й. След спонтанния жест на съпруга й паниката й бе изчезнала и тя вече знаеше как да се справи със ситуацията. Беше напълно спокойна, сякаш играеше в салона на Пикъринг Стрийт.
— Е, скъпа съпруго? — Маркъс затвори свързващата врата и застана пред леглото й. — Изглеждаш като невинно агънце, но мен не можеш да измамиш. Хайде, говори! — заповяда той и щракна с пръсти.
Джудит се намръщи, седна в леглото и се подпря на възглавниците.
— Вече ти казах, че постъпих глупаво и направих от мухата слон, но след като настояваш, ще ти разкажа всичко. Става въпрос за Агнес Барет. — С тези думи тя се отпусна отново назад с изражение на човек, изпълнил тежка, но напълно безсмислена задача.
— Агнес Барет? — Маркъс приседна на края на леглото. — Обясни ми, ако обичаш.
— За съжаление не знам как да го обясня — отговори тя и гласът й прозвуча напълно искрено. — Тази жена ме вълнува по странен начин. Имам чувството, че двете водим смъртоносна битка една срещу друга, но не знам по каква причина или с какви оръжия. Винаги когато трябва да говоря с нея, се чувствам, като че цял полк войници маршируват върху гроба ми.
— Велики боже! — Маркъс вдигна свещта и пламъчето освети лицето на Джудит. Очите й бяха пълни с неподправен ужас. — Какво се случи тази вечер?
Тя вдигна рамене.
— Разменихме само няколко думи… нищо особено, но аз й попречих да придружи Хариет до дома й и Агнес се ядоса ужасно. Разменихме си погледи… мисля, че това беше всичко. Тя се грижи много за Хариет, не разбирам по каква причина. — Пръстите й нервно мачкаха крайчето на чаршафа. — Мисля, че Агнес и Грейсмиър са любовници.
Маркъс се намръщи замислено.
— Напълно е възможно. Чувал съм, че се познават от детските си години. Но защо това те засяга?
— Защото придава странен привкус на отношенията ми с Агнес Барет — обясни Джудит и скри ръце под завивката. — Затова не исках да говоря за нея. Според мен Грейсмиър ухажва Хариет, обаче тя не иска да има нищо общо с него. Агнес непрекъснато се опитва да посредничи.
— Разбирам. — Маркъс не беше особено учуден. Хариет не беше първата наследница, която Грейсмиър удостояваше с вниманието си. Но щом Хариет се държеше настрана от него, тя не беше като Марта. Вероятно момичето беше влюбено в Себастиян и поради това не обръщаше внимание на ухажването на Грейсмиър.
— Защо лицето ти изведнъж помрачня? — попита тихо Джудит. — Мисля, че не съм казала нищо, което да те разсърди.