Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Ужасът й се стори безкраен. През цялото време се молеше онзи да я убие, след като свърши с нея. Толкова отвратително бе. Не мислеше за оцеляване, а само за смърт.

И по-нататък всичко мина като насън. Чела бе някъде, че трябвало да се отпуснеш и да не се съпротивляваш, та изнасилвачът да си помисли, че е победил или нещо подобно. Сюзън се бе отпуснала. Когато онзи престана да е нащрек, успя да освободи едната си ръка и го сграбчи за тестисите. Мачкаше с всичка сила, а онзи запищя и се отметна назад.

Сюзън се изтърколи от леглото и напипа ножа.

Изнасилвачът се търкаляше по пода от болка. Нямаше повече сили да се бие. Тя можеше да отвори вратата, да хукне по коридора и да закрещи за помощ. Това щеше да е най-разумното. Но тя не го стори.

Вместо това, заби ножа дълбоко в гърдите му. Тялото му се вкочани. После се сгърчи в онази ужасна конвулсия, докато ножът пронизваше сърцето му.

След което издъхна.

— Много си напрегната, сладур — каза й Данте сега, единайсет години по-късно.

Започна да масажира раменете й. Не го спря, макар да не й носеше никакво облекчение.

Сюзън остави ножа забит в гърдите му и хукна навън.

Много дълго бяга. Главата й започна да се прояснява. Намери телефонен автомат и се обади на родителите си. Баща й дойде да я прибере. Разказа му. Минаха покрай мотела.

Полицаите вече бяха там и червените светлини на колите им осветяваха района. Тогава баща й я закара в дома, в който бе прекарала детството си.

— Кой ще ти повярва сега? — попита я майка й.

И тя си задаваше същия въпрос.

— Какво ще каже Данте?

Друг добър въпрос.

— Една майка е длъжна да пази семейството си. Такава е ролята на жената. В това отношение сме по-силни от мъжете. Ние сме способни да надживеем подобни неща и да продължим нататък. Ако му кажеш, мъжът ти никога вече няма да те погледне със същите очи. Нито някой друг на неговото място. А ти обичаш начина, по който те гледа, нали? Вечно ще се пита защо си излязла. Как си стигнала до стаята на онзи. Може и да ти повярва, но нищо вече няма да е като преди. Разбираш ли ме?

Тя очакваше полицията да я прибере. Но те така и не дойдоха. Прочете във вестника за убития — пишеха дори името му, — но след ден-два престанаха да споменават случая. Понеже имал криминално минало, полицаите бяха решили, че е убит по време на обир или от конкурент в търговията с наркотици.

Тогава послуша майка си и остави животът да си върви. Данте се върна. Любиха се. Не й хареса. И досега не й харесваше. Но го обичаше и искаше той да е щастлив. Данте понякога се чудеше защо жена му е мрачна, но усещаше, че не бива да пита.

Сюзън пак тръгна на църква. Права беше майка й — истината щеше да разбие семейството им. Така тайната си остана у нея и тя успя да опази Данте и децата им. Времето наистина лекуваше. Понякога не се сещаше за онази нощ по цели дни наред. Данте сигурно бе усетил, че сексът вече не й доставя удоволствие, но не се издаваше. Навремето й ставаше хубаво, ако някой мъж я изгледаше жадно, но сега само усещаше силна болка в корема.