Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
— Не, Донифан! — отвърна Бриан с тон, който не търпеше възражение. — Аз ще полетя! Такова е моето желание!
— Знаех, че ще постъпиш така, Бриан! — каза Гордън, стискайки ръката на другаря си.
При тия думи Бриан се качи в гондолата и когато се настани удобно, заповяда да вдигнат хвърчилото.
Наклонено по посока на вятъра, отначало то се издигна бавно; после Бакстър, Уилкокс, Крос и Сървис, застанали до брашпила, започнаха да размотават въжето му, докато Гърнет, който държеше сигналната връв я отпускаше между пръстите си.
След десет секунди „Въздушният исполин“ изчезна в мрака, този път не сред възгласи „ура“, които бяха съпровождали пробния му полет, а сред дълбоко мълчание.
С него бе изчезнал и безстрашният вожд на този малък свят, благородният Бриан.
Междувременно хвърчилото се издигаше равномерно бавно. Постоянният вятър му осигуряваше отлична устойчивост. То едва се поклащаше насам-натам. Бриан не усещаше сътресения, които биха направили положението му по-опасно. Затова стоеше неподвижно, уловен с две ръце за въжетата, поддържащи гондолата, която се полюшваше леко като люлка.
Какво странно чувство изпита Бриан отначало, когато се усети увиснал в пространството, на тази широка наклонена плоскост, потрепваща под тласъка на въздушното течение! Струваше му се, че е отнесен от някаква фантастична хищна птица, или по-право закачен за крилата на огромен чер прилеп. Но благодарение на силната си воля можа да запази необходимото за опита хладнокръвие.
Десет минути след като хвърчилото се отдели от Спорт-теръс, едно слабо сътресение показа, че възходящото му движение е престанало. Опънато на края на въжето си, то се издигна още малко, този път с няколко сътресения. Достигнатата височина по вертикална линия трябва да беше някъде между шестотин и седемстотин фута.
Бриан, напълно спокоен, най-напред опъна връвта, вдяната в топката; после се залови да наблюдава пространството. С една ръка той се държеше за едно от въжетата на гондолата, а в другата стискаше далекогледа.
Под него — дълбок мрак. Езерото, горите и скалата образуваха неясна маса, в която не се различаваше никаква подробност.
Краищата на острова се пресичаха от заобикалящото го море, и от мястото, което заемаше, Бриан можеше да обхване с поглед всичко наоколо.
Вярно, ако се бе издигнал посред бял ден и обърнал очи към облян от светлина хоризонт, сигурно щеше да забележи било други острови, било дори континент, ако съществуваше такъв в радиус от четиридесет-петдесет мили — разстояние, до което погледът му безспорно би стигнал?
Докато на запад, север и юг в момента небето беше толкова замъглено, че нищо не можеше да се види, не беше така в източна посока, където в малко късче от небосвода, за кратко време очистено от облаци, блестяха няколко звезди.
И тъкмо откъм тази страна вниманието на Бриан бе привлечено от доста силна светлина, който се отразяваше чак в ниските облачни слоеве.
„Това е светлина на огън! — рече си той. — Дали Уолстън е разположил лагера си на това място? Не! Този огън е много далеч и сигурно се намира оттатък острова! Дали не е изригващ вулкан и дали на изток няма някаква земя?“
Бриан си спомни, че при първия си поход до Дисепшън-бей в полезрението на далекогледа му се бе появило белезникаво петно.
„Да — каза си той, — точно от тази страна беше. А може това петно да е отражение от ледник? На изток, близо до остров Черман, трябва да има някаква земя!“
Бриан насочи далекогледа си към тази светлина, която в тъмнината се открояваше още по-ясно. Несъмнено там, в съседство със забелязания ледник, имаше някаква огнедишаща планина, принадлежаща или към континент, или към архипелаг и отстояща на не повече от тридесетима мили разстояние.
В този миг Бриан забеляза нова светла точка. Между дърветата на запад от Фемили-лейк блестеше друга светлина, която се намираше много по-близо до него — на около пет-шест мили, следователно на повърхността на острова.
„Този път това е в гората — си рече той — и дори в самия и край, на брега!“
Но тази светлина изглежда само се появи и изчезна, защото, макар и да се взираше внимателно, Бриан не можа да я види повече.
Ах, колко силно биеше сърцето му, а ръката му трепереше така, че не можеше да насочва далекогледа както трябва!
Така или иначе, там, недалеч от устието на Ист-ривър, имаше лагерен огън. Бриан го бе съзрял и скоро се убеди, че светлината му още се отразява от гъстите дървета.
Значи Уолстън и шайката му лагеруват на това място, в близост до малкото заливче при Мечата скала! Убийците от „Севърн“ не са напуснали остров Черман! Младите колонисти продължаваха да бъдат изложени на опасност и нямаше да има вече спокойствие за Френч-ден!