Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
Естебан трябваше да бъде осведомен, и, разбира се, така щеше да стане. Той бе твърде горд, за да тръгне да гони съпруга, която толкова открито бе показала, че не го иска. А и около Стив винаги се навъртаха тълпи жени.
За да спре караницата, Роналдо каза:
— Мисля, че трябва да се влияем единствено от фактите, нали, любов моя? Но ти обещавам да пиша на Естебан. Това ще върне ли усмивката на лицето ти? Съдружникът му Сам Мърдок сигурно има представа къде може да бъде открит.
Сам Мърдок искрено се надяваше Стив да отговори на писмото му. Бе търпелив, а и не си бе почивал от години. Ако Стив не дойдеше, поне щеше да изпрати отговор.
Ранчото на Прендъргаст, с изписано навсякъде двойно „П“, се простираше от хълмовете към долината, накъдето гледаше и къщата. А Джак Прендъргаст управляваше имота си като крал. Имаше трима сина от първата си съпруга — изстрадала женица, която просто бе изсъхнала, докато мъжът й сякаш смучеше сили отвсякъде и ставаше все по-твърдоглав. Няколко години по-късно Амелия умря и Джак Прендъргаст се ожени за привлекателна, около тридесетгодишна французойка, далечна братовчедка на маркиз Де Мора, който бе опитал да си направи ранчо в Ню Мексико. Франсоаз, все още привлекателна и енергична като съпруга си, го дари с дъщеря, която нарекоха Лорна. Лорна бе единственият член от семейството, над когото Джак нямаше власт. Коронованата принцеса въртеше баща си и братята си на малкото си пръстче. Правеше го с големите си очи и невинно излъчване. Единственото, което Лорна искаше, и все още не успяваше да получи, бе пътуване до Европа. Майка й нямаше да остави баща й, а и той искаше Лорна да си бъде вкъщи. Нямаше доверие на ония европейски контета. Доверяваше се на приятеля си Сам Мърдок. Защо изобщо неговото момиченце трябваше да ходи в Европа? Каквото и да пожелаеше оттам, той щеше да й го достави, като рояла, който бе поискала преди няколко години. И учител по танци. И лична шивачка — жена, която бе работила в Париж. Достатъчно бе изпращането на Лорна в училище на изток, което я бе откъснало от къщи за дълго. По-добре беше да си постои малко в къщи. И без това не беше време за пътуване с тия вилнеещи индианци и заселниците, дето все създаваха неприятности…
Сам Мърдок бе добър слушател, а когато отвореше уста, говореше смислено. Той бе от малкото хора, които Джак наричаше „приятели“, и в чието думи бе се вслушал. Тази вечер седяха на верандата, докато очакваха да бъде приготвена вечерята. Бурята току-що бе утихнала и из въздуха се носеше свеж аромат на пелин и бор.
— Е, какво мислиш? — остро рече Джак Прендъргаст. — Доусън е говорил с шериф Блейн и казва, че човекът, когото държал затворен, прилича по описание на съдружника ти. Лошо са го гръмнали и едва не са го обесили тия дребни собственици, за които ти говорих. Помислили са, че е някое от моите момчета, предполагам. Но след това изведнъж изчезна. Това не ми харесва. Искам да знам какво става и изпратих момчетата да разберат. А и проклетите апахи създават неприятности.
— Стив не би се оставил да го застрелят — сухо отвърна Сам Мърдок и добави мрачно: — Трябва да призная, изненадан съм, че не се е появил досега. Може би трябва да разучим.
В този момент на верандата се появи Лорна. Косата й бе кестенява, очите й — светлокафяви, а когато се усмихнеше, на бузите й се появяваха трапчинки. Бе облечена в модна вечерна рокля. Откакто Франсоаз бе тук, имаха обичай да се издокарват за вечеря.
— Все още ли говорите за тоя Стив Морган? Бих искала да се появи, за да поупражня френския си. А може и да ми разкаже нещо повече за Европа.
Тя хвърли предизвикателен поглед към баща си, а той понечи да се намръщи, но успя само да се усмихне глупаво.
— Лорна има последователен ум.
— И е решила твърдо да замине за Европа, преди да остарее. Ти обеща да помислиш по въпроса, папа! Не би ли искал да се върна с титла?
— Аз… — Джак Прендъргаст бе прекъснат от далечен поздрав. — Май е Клинт… закъснява за вечеря.
— О, Клинтън винаги закъснява и винаги си има извинение.
Лорна се взря в тъмнината, а после извика възбудено:
— Папа! Май ще имаме компания за вечеря. С Клинтън язди някой.
Тя се загледа с любопитство, правейки се, че не чува майка си, която я викаше отвътре.
Новата компания е винаги нещо вълнуващо — поне в началото. Но обикновено се оказваше скучна, също като баща й и братята й. Тя обаче все още се надяваше истинският живот да й предложи нещо повече — нещо от онова, което се случваше в книгите.
Моментът явно бе настъпил. При вида на високия мъж, който вървеше редом до заварения й брат, дъхът на Лорна секна.
Бе висок като баща й — това беше първото, което й направи впечатление. Висок, с широки рамене. Косата му бе черна, а очите — тъмносини. Имаше загоряло като на индианец лице. На едната му буза личеше белег, друг пресичаше слепоочието. Въпреки белезите и мрачната походка, Лорна реши, че това е най-красивият и вълнуващ мъж, когото е срещала някога. Дори преди да чуе поздрава на Сам Мърдок, тя вече се досещаше кой е. И независимо от облеклото му, знаеше, че този мъж се чувства еднакво свободно както на официален прием, така и сега в грубите си дрехи. Зарадва се, че тази вечер бе сложила най-хубавите си бижута. Той трябваше да я забележи — и я забеляза.