Меч на съдбата
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-332-4
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Меч на съдбата». Краткое содержание книги:
Не и в такава нощ.
Недалече, на скеле от брезови стебла, издигащо се до огромен огън, светлокосият Майски крал с венец и панталони от груб плат целуваше червенокосата Майска кралица, опипвайки гърдите й, напиращи през тънката, пропита с пот риза. Монархът беше повече от леко пиян, олюляваше се, стараейки се да запази равновесие, прегърнал през рамо Кралицата, и притискаше към нея юмрука си, стиснал халба бира. Кралицата, също не съвсем трезва, с венец, постоянно падащ върху очите й, беше прегърнала Краля през шията и пристъпваше от крак на крак. Тълпата ръкопляскаше под скелето, пееше, крещеше и размахваше пръчки, украсени с гирлянди от зеленина и цветя.
— Белетейн! — извика право в ухото на Гералт млада дребна девойка. Хвана го за ръкава и го придърпа насред обграждащия ги хоровод. Затанцува до него, размахвайки полата си и окичените си с цветя коси. Той й позволи да го увлече в танца и двамата се завъртяха, ловко избягвайки другите двойки.
— Белетейн! Майската нощ!
Наоколо цареше оживление, чуваха се писъци, нервен смях, някакъв момък носеше към края на кръга от светлина девойка, която се преструваше, че се съпротивлява. Хороводът се виеше с диви крясъци между огньовете. Някой се спъна и падна, разкъса веригата от ръце и раздели хората на малки групички.
Девойката, гледайки Гералт изпод украсяващите челото й листа, се притисна в него и го прегърна, дишайки тежко. Той я хвана грубо — по-грубо, отколкото беше възнамерявал. Ръцете му, притиснати към гърба й, усетиха горещата влага на тялото й, проникваща през тънкия лен. Тя вдигна глава. Очите й бяха затворени, зъбите й блестяха зад леко повдигнатата горна устна. Миришеше на пот и акорус, на дим и похот.
„Защо не?“ — помисли си той, като продължаваше да притиска гърба й, наслаждавайки се на влажната, пареща топлина. Девойката не беше негов тип — прекалено дребна, твърде закръглена, — чувстваше под дланта си мястото, където прекалено стегнатият корсаж се бе впил в плътта й, разделяйки гърба й на две рязко разграничени половини, каквито не би трябвало да има. „Защо не — запита се отново, — нали в такава нощ… Това няма значение.“
Белетейн… Огньове до хоризонта. Белетейн, Майската нощ.
Най-близкият огън с трясък погълна хвърления към него наръч сухи клони, лумна и заля всичко наоколо със златиста светлина. Девойката вдигна глава, отвори очи и го погледна в лицето. Той чу как тя шумно си пое въздух, усети как се напряга, как рязко опира ръце в гърдите му. Веднага я пусна. Тя се олюля и леко се отдръпна от него, но бедрата й си останаха прилепени до неговите. После наведе глава, свали ръцете си и отстъпи, извърнала поглед.
Няколко мига не помръдваха, но ето че върналият се хоровод отново връхлетя върху тях, подхвана ги и ги завъртя. Девойката бързо се извърна и избяга, опитвайки се непохватно да се присъедини към танцуващите. Погледна към него. Само веднъж.
Белетейн…
„Какво правя тук?“
В мрака заискри звезда, примигна и привлече погледа му. Медальонът на шията на вещера потрепна. Гералт неволно разшири зеници и с усилие проби мрака с поглед.
Жената не беше селянка. Селянките не носят черни кадифени наметала. Селянките, които мъжете носеха или дърпаха към храстите, които викаха, кикотеха се, дърпаха се и се съпротивляваха като пъстърви, когато ги вадят от водата. И нито една от тях не водеше в мрака високи светлокоси младежи с развяващи се ризи.
Селянките не носят на шията си невен и отрупани с диаманти обсидианови звезди.
— Йенефер.
Неочаквано разширили се виолетови очи, горящи върху бледо триъгълно лице.
— Гералт…
Тя пусна дланта на светлокосия херувим с блестящи от пот гърди като медни плочи. Младежът се олюля, падна на колене, тръсна глава и се огледа, примигвайки. Стана бавно, хвърли им объркан поглед и после тръгна с несигурна крачка към огньовете. Магьосницата дори не погледна подире му. Гледаше към вещера, а ръката й силно стискаше ръба на наметалото.
— Радвам се, че се срещаме отново — каза той с лекота. И веднага усети как спада появилото се между тях напрежение.
— И аз — усмихна се тя. Стори му се, че в тази усмивка има нещо измъчено, но не беше сигурен. — Много приятна изненада, не отричам. Какво правиш тук, Гералт? Ах… Извинявай за нетактичността. Естествено, същото, което и аз. Та това е Белетейн. Просто ти ме хвана, така да се каже, на местопрестъплението.