Лираел
- Автор: Никс Гарт
- Серия: Old Kingdom #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александра Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лираел». Краткое содержание книги:
В продължението на „Сабриел“ носителят на наградата Aurealis за постижения в научната фантастика Гарт Никс изплита завладяваща история за разкрития, орисии и опасности.
Гласът му утихна, когато разбра, че Могет явно не го слуша.
— Светкавичният капан, близо до Червеното езеро — промърмори Могет, а очите му се затвориха, образувайки тесни и тъмни процепи. — Кралят и Абхорсен са в Анселстиер и се опитват да предотвратят смъртта на голям брой хора. Приятел на бъдещия Абхорсен, самият той с ранг на принц, се намира от другата страна на Стената. Клеър са изгубили зрението си, освен за видения на пълна разруха… Това не вещае нищо добро, а и връзките не могат да са чисто съвпадение. Светкавичният капан. Не съм чувал точно това име, но ми говори нещо… Сънят сграбчва и притъпява паметта ми…
Гласът на Могет бе станал по-тих, докато говореше, превръщайки се в нещо като ръмжене. Сам чакаше котката да каже още нещо, после осъзна, че ръмженето се е превърнало в хъркане. Могет спеше.
Треперейки — но не от студ, — той сложи още един клон в огъня и се успокои от пламъка на дружелюбната светлина. Беше престанало да вали или изобщо не беше започвало да вали истински. Само няколко капки и леко понижаване на температурата. Ала за Сам това не беше добра новина, защото той предпочиташе да изтърпи пороен дъжд. Последните няколко дни бяха необичайно горещи за сезона, с летни горещини в късната пролет, и досаден дъжд, който така и не прерасна в истинска буря. Това означаваше, че пролетните наводнения скоро ще стихнат. А мъртвите ще се скитат на воля, без ограниченията на течащата вода.
Той отново погледна Могет и с изненада видя, че котката го наблюдава с едно око, искрящо на огъня, докато другото бе плътно затворено.
— Как те раниха? — измърка той тихо, а думите му прозвучаха в унисон с пращенето на съчките. Звучеше така, сякаш вече знае отговора, но иска да се увери в нещо.
Сам се изчерви и сведе глава, несъзнателно сключвайки ръце като за молитва.
— Сбих се с двама полицаи. Взеха ме за некромант. Звънците… — Гласът му утихна и той преглътна. Могет продължаваше да се взира в него с едното си саркастично око, очевидно очаквайки да чуе повече.
— Убих ги — прошепна Сам. — Със заклинание за смърт.
Последва дълго мълчание. Могет отвори и другото си око и се прозина, а в розовата му уста се показаха остри и много бели зъби.
— Идиот. По-зле си от баща си. Вина, вина, вина — каза той по средата на прозявката. — Не си ги убил.
— Моля! — възкликна Сам.
— Невъзможно е да си ги убил — отвърна Могет и се обърна няколко пъти, за да подреди листата и да си направи по-удобно легло. — Те са кралски служители, положили са клетва пред краля. Носят неговата защита дори срещу някое от своенравните му деца. Напомням ти, че ако е имало други невинни хора наоколо, си могъл да ги убиеш. Много непохватно от твоя страна да използваш това заклинание.
— Не мислех — отвърна сковано Сам. Изпита огромно облекчение от факта, че не е убиец. Сега можеше да се ядоса на Могет, задето го кара да се чувства като някакъв глупав ученик.
— Очевидно — съгласи се Могет. — И още не си започнал да мислиш. Ако са загинали, ти си щял да усетиш. Ти си Бъдещият Абхорсен, Хартата да ни пази.
Сам преглътна гневния отговор, когато осъзна, че котката има право. Не беше усетил смъртта на полицаите. Могет продължаваше да го гледа, очите му бяха все така присвити, очевидно наблюдавайки Сам с дълбоко подозрение.
— Суета на суетите — прошепна котката. — Бълхи от бълхите, идиоти от идиотите…
— Моля?
— Ммм, просто размишлявам — прошепна Могет. — Трябва да опиташ някой път. Събуди ме сутринта. Може да се окаже доста трудно.
— Да, сър — каза Сам, влагайки целия сарказъм, на който беше способен. Това не се отрази по никакъв начин на Могет, който вече наистина изглеждаше заспал.
— Винаги съм се питал защо татко казваше, че си прекалено самонадеян — добави Сам, като протегна напред крака си и провери превръзката. Спести си факта, че когато беше на седем и за пръв път отиде на училище в Анселстиер, беше посочил една илюстрация от „Котаракът в чизми“ и на висок глас повтори думите, които веднъж баща му бе казал на Сабриел: „Тази твоя проклета котка е твърде самонадеяна“.
Това беше и първият път, когато носи шапката за наказания и стоя в ъгъла. Думата „проклет“ не фигурираше в общоприетия речник на младите джентълмени от подготвителното училище в Торн.