Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
— Кел! — извика Кейтен.
Едната от фигурите започна бавно да отстъпва… сякаш в нашата посока.
— Какво предлагате да правим с тази планина от желязо? — попита Стил. — Да не би да мислите, че това, което успяхме да съберем по пътя, някак ще ни помогне?
— Надявам се — отвърна Кейтен. — Силно се надявам.
Аз също много се надявах.
Стиснах здраво метлата в ръцете си.
— Пригответе се! — изкомандва Кейтен.
Вампирът се приближаваше към нас с невероятна скорост.
— Дано знаете какво трябва да направите! — крещеше той, притичвайки покрай нас.
И в следващата секунда, аз натиснах бутона за старт и замахнах към голема. Не знам какво са правили в този момент моите приятели, но единствено моята универсална бойна метла сработи. Големът отхвръкна към най-далечния ъгъл на залата, но да унищожиш едно изкуствено създание е доста трудно, а да го изплашиш — направо невъзможно. Затова железният голем бодро се изправи на кривите си крачета и се затича към нас.
— Какво се мотаете?! — изревах аз към приятелите си.
— Ние ли се мотаем?! — зяпна Невил. — Ти не оставяш голема да се доближи, а после ние…
Наив го подкрепи.
— Как да го ударя с тоягата, когато той е на двайсет крачки разстояние?
— А, така значи?! — обидих се аз. — Този път ще ви го пусна, щом толкова настоявате!
— Не, дръж голема на разстояние! — простена Келнмиир. — Страх ме е, че няма да имам сили да се справя с него.
Замахнах с метлата към идващия голем.
— Още дълго ли ще се забавлявам така? — изрекох, вече по-спокойно.
— Понятие нямам — каза Кейтен и погледна към вампира. — Кажи ми как сте се оправяли по време на третата погранична война с големите?
— Лесно — отвърна вампирът. — Просто четири вампира хващахме някой голем и го правехме на парчета.
— А ние как да се справим? — попита Невил.
— Не знам какво да ти кажа — вдигна рамене Келнмиир. — Сега проблемът остава ваш, защото моите сили се изчерпаха… освен ако някой не пожелае да пожертва литър-два кръв…
— Стига! — прекъсна го Кейтен. — Този вариант ще го оставим за най-краен случай.
— Както искате — пак помръдна рамене вампирът. — Аз, да си призная, дори да разполагах с всичките си сили, сам нямаше да мога да се справя.
Големът отново бодро припкаше към нас.
— Има ли слабо място? — попита Невил, войнствено тръскайки кривото си копие.
— Тази буца желязо ли? — уморено попита Келнмиир. — Какви слаби места може да има буца желязо?
Отново замахнах с метлата, но този път големът не се поддаде на вълната. Едва третия замах го отхвърли на безопасно разстояние.
— На мен ли ми се струва или наистина това нещо започна да се съпротивлява? — учудих се аз.
— А ти как мислиш? — усмихна се Келнмиир. — Това не е някаква евтина играчка, това е магия от най-висок порядък! Големите са самообучаващи се и, между другото, когато някой застане на пътя им, започват да го смятат за свой враг.
— Тоест?! — сепна се Кейтен.
— Тоест преди да се застъпите за мен, той не ви смяташе за врагове, но сега… вече всички сме в една лодка. И се страхувам, че тя скоро може да потъне.
— Ще видим! — обиди се Кейтен. — Зак, пусни го да се приближи.
Когато големът наближи на десетина метра от нас, този път не замахнах с метлата.
Кейтен излезе напред и извади от джоба си някаква кутийка.
— Келнмиир, не знаеш ли случайно колко тежи тази джаджа? — попита Кейтен, като хапеше нервно устни.
— Не се досетих да я претегля — оправда се вампирът.
— Лошо — въздъхна Кейтен и хвърли кутийката в краката на голема.
Бум!
Долната част на голема изчезна. Затова пък горната продължи да се движи към нас като използваше ръцете си.
Отново пуснах в действие метлата.
— Не беше зле — отбеляза вампирът. Изглежда той получаваше истинско удоволствие от нашите опити да се спасим. — Победата ви вече е петдесет процента.
— Само ако това чудовище тежеше по-малко! — Кейтен разпери ръце. — Кутиите имат ограничена вместимост.
— Гледай ти! — изуми се вампирът. — Не се бяхме досетили, че кутиите могат да влязат в употреба. Искаш да кажеш, че половината от голема се е смалила така, че да може да се побере в тази малка кутийка?!
Вампирът се доближи до нея, за да си я вземе за спомен, но не можа да я вдигне от пода.
— Мисля, че имам представа защо тези кутийки не намериха приложение — каза той. — Какъв е смисълът да смаляваш нещата, ако теглото им остава същото?