Накарай ме

— Какъв щеше да бъде правилният въпрос?

— Трябваше да попита какво става в Силициевата долина, а не във властта.

— Вярно ли е, че някой в Силициевата долина работи по изграждането на търсачка, която може да вижда Дълбоката мрежа?

— Не — отговори Уестуд.

— Според Маккан в твоята статия се е намеквало за това.

— Задавах въпроса каква би била мотивацията на някой от големите играчи като „Гугъл“ например. Отговорът не е очевиден. Такава търсачка би помогнала на органите на реда, но няма как да печели пари. По определение. Ако хората от Дълбоката мрежа искаха реклама и промоция за своите уебсайтове, щяха да излязат на повърхността на мрежата и да я получат веднага. Идеята е точно, че те не искат това. Активно отказват да станат клиенти на търсачките. И винаги ще правят така. Ако се появи по-добра търсачка, те просто ще се заровят още по-надълбоко. И толкова. Цялата история ще се превърне в еквивалент на надпреварата във въоръжаването, от която няма да могат да се спечелят никакви пари. Защо някой от големите играчи би се занимавал с това?

— Маккан ти се е обадил деветнайсет пъти. Явно намекът в твоята статия е бил недвусмислен.

— В статията ми пише, че някой друг би го направил вместо тях. Той явно е решил, че намеквам за властта. Но аз нямах това предвид. Големите играчи като „Гугъл“ невинаги са били големи. В началото са били само две хлапета в някой гараж. Или в някоя стая на студентското общежитие. Някои от тях от самото начало са планирали да станат милиардери, но други не. Някои от тях просто са се увлекли в решаването на някаква интересна задача и едва по-късно се е оказало, че решението струва милиарди. Това е въпрос на характер. За тях е важен процесът на решаването на задачата, а не самата задача. Когато се сблъскат с такава задача, те просто не са способни да спрат, докато не открият решение. Кой знае какво ще излезе?

— Искаш да кажеш, че някое хлапе от студентско общежитие работи по изграждането на търсачка, която може да вижда Дълбоката мрежа?

— Не точно — каза Уестуд. — Не е хлапе, не живее в студентско общежитие и все още не е изградил нищо. Както ви казах, тези хора просто не са в състояние да спрат. Не могат да обяснят защо го правят. Но рано или късно изниква задача, която възприемат като лично предизвикателство, и тогава нямат друг избор, освен да я разрешат. И никога не се предават. От друга страна, в девет от десет случая решението на задачата няма търговско приложение, така че те си намират обикновена работа и задачата им се превръща в хоби. Но понякога се връщат към нея. Продължават да си работят по малко, когато им остане време. Решението никога няма да бъде окончателно, защото никога няма да разполагат с необходимото време и пари да достигнат до него. Не е проблем за едно хоби. Напротив, точно това е идеята на хобито.

— Кой е този човек? — попита Чан.

— Един програмист от Пало Алто. Вече е нещо като ветеран в тези среди. На двайсет и девет години. Понастоящем печели добре от системи за електронни разплащания. Но когато бил студент, едно момиче му казало, че не може да търси нищо в Дълбоката мрежа. Нищо повече. Все едно размахало червения плащ пред бика. В главата му се запалила някаква откачена изследователска искра. Знаел, че никога няма да спечели пари от това. Винаги щяло да си остане хоби. Признава си, че го е направил най-вече от арогантност. Някои програмисти са такива. Изпитват нужда да знаят, че са по-добри от останалите.