Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Ейми отвърна на усмивката му: „Не, защото той едва ли знае в кой ден ще го освободи кралицата“, каза ревнивият глас в главата й. Ейми докосна с пръст броеницата в джоба си.
— Когато и да е свободен да дойде при мен, ще се радвам да го видя — каза тя, обърна се и се качи по стълбите зад иконома.
В къщата влезе госпожа Одингсел, като отметна шапчицата си назад и изтупа праха от полата си. Ръкува се с Джон Хейс: бяха стари приятели.
— Тя изглежда добре — каза той, изненадан, като кимна в посока на спалнята на Ейми. — Чух, че била много болна.
— О, така ли? — каза Лизи с равен тон. — И откъде чу това?
Той се замисли за миг.
— Мисля, че от две места. Някой ми каза в църквата онзи ден, а писарят ми спомена за това в Лондон.
— Казаха ли какво е страданието й?
— Моят писар каза, че е някаква болест в гърдите. Тумор, или израстък, твърде голям, за да се изреже, така казаха. Казаха, че Дъдли може да я зареже, че тя ще се съгласи да отиде в манастир и да анулира брака, защото така и не могла да му роди дете.
Лизи стисна устни така, че те образуваха сурова линия.
— Това е лъжа — каза тя тихо. — Кой смятате, че ще има интерес от разпространяването на такава лъжа? Че съпругата на Дъдли е болна и не може да бъде излекувана?
За миг той я гледаше напълно удивен.
— Това е опасна тема, госпожо Одингсел. Бях чул, че въпросът е стигнал много далече…
— Чули сте, че те са любовници?
Той се огледа бързо из собствената си празна стая, сякаш никъде не беше безопасно да се говори за кралицата и Дъдли, дори ако имената им не се споменаваха.
— Чух, че той се готви да напусне съпругата си и да се ожени за дамата, за която говорим, и че тя има властта и желанието, за да му позволи да го стори.
Тя кимна.
— Изглежда всички мислят така. Но няма основания, и никога не може да има.
Той се замисли за миг.
— Ако се знае, че е твърде болна, за да роди деца, тя може да се оттегли — прошепна той.
— Или ако всички смятат, че е болна, тогава никой няма да бъде изненадан, ако тя умре — каза Лизи, с още по-нисък глас.
Джон Хейс възкликна потресено и се прекръсти.
— Божичко! Госпожо Одингсел, трябва да сте луда да намеквате такова нещо. Не мислите наистина това! Той никога не би направил такова нещо, не и сър Робърт!
— Не зная какво да мисля. Но със сигурност знам, че навсякъде, където минавахме — от Абингдън до тук — се носеха клюки за негово благородие и кралицата, и се говори, че милейди е смъртно болна. В един хан съдържателката ме попита дали имаме нужда от лекар, още преди да бяхме слезли от конете. Всички говорят за болестта на нейно благородие, и за любовната история на милорд. Затова не знам какво да мисля, освен, че в момента някой си е отворил много работа.
— Не и негово благородие — каза той твърдо. — Той никога не би й сторил зло.
— Не знам нищо повече — повтори тя.
— Но ако не е той, кой би разпространявал такъв слух, и с каква цел?
Тя го погледна решително.
— Кой би подготвил страната за неговия развод и повторен брак? Единствено жената, която иска да се омъжи за него, предполагам.
Мери Сидни бе седнала пред огнището в покоите на брат си в Уиндзор: една от новите му невръстни хрътки беше на пода в краката й, и гризеше носа на ботуша й за езда. С другия си крак тя разсеяно почесваше кученцето по корема.
— Остави го на мира, ще го разглезиш — нареди Робърт.
— Той не ме оставя на мира — отвърна тя. — Махай се от мен, чудовище такова! — Тя отново побутна с крак кученцето и то се присви от удоволствие, че му е обърнала внимание.
— Трудно е да си представиш, че е чистокръвен — отбеляза Робърт, като подписа едно писмо и го остави настрани, а после дойде до огнището и придърпа едно столче от другата страна. — Има такива долнопробни вкусове.
— И преди ми се е случвало породисти кученца да точат лиги в краката ми — каза сестра му с усмивка. — Не е признак на лош произход да ми се възхищават.
— И наистина е така — каза той. — Но би ли нарекла своя съпруг сър Хенри „кученце с долно потекло“?
— Никога в лицето му — усмихна се тя.
— Как е кралицата днес? — попита той по-сериозно.
— Все още много разстроена. Снощи не можа да яде, а тази сутрин пи само затоплен ейл и не хапна нищо. Разхожда се сама в градината в продължение на час, и се върна с доста разсеян вид. Кат непрекъснато влиза и излиза от спалнята й с горещи напитки, а когато Елизабет се облече и излезе, не говореше, нито се усмихваше. Не се занимава с никакви дела, не желае да вижда никого. Сесил крачи наоколо със сноп писма, и нищо не може да бъде решено. А някои хора казват, че ще изгубим войната в Шотландия, защото тя вече се е отчаяла.