![Светилата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/9/svetilata-bg-download.jpg)
Светилата [bg]
- Автор: Катън Елинор
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Лабиринт
- ISBN: 978-619-7055-19-1
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.
Ах Кю изсумтя изненадано. Злато от „Аврора“ ли? В „Аврора“ нямаше злато! Мината беше изчерпана и Манъринг много добре го знаеше!
— Напъхано в тенекията с брашното — изръмжа Манъринг. — В духалото. В чайника. В мухарника. Разбираш ли какво те питам? Чисто злато на стойност четири хиляди лири!
Ах Кю се намръщи, той разбираше съвсем слабо английски, но знаеше какво е „злато“, „Аврора“, „хиляди“ и му беше ясно, че Манъринг иска да си върне нещо загубено. Навярно ставаше дума за златото от роклите на Анна, което той беше открил случайно един следобед, когато повдигна волана на роклята ѝ и установи, че тежи, сякаш е пълен с камъни, после в продължение на седмици малко по малко източваше скритото злато, като разшиваше шевовете един по един, докато уличницата лежеше на пръстеното ложе над печката, бледата полусфера на корема ѝ се повдигаше и спускаше равномерно, а от устата ѝ се отронваше едва чута въздишка, щом върхът на иглата докоснеше случайно кожата ѝ. След това той беше претопил метала и беше подпечатал всяко блокче с името на мината, към която беше обвързан по договор — „Аврора“, — преди да го занесе в станцията в лагера в Кънери.
— Четири хиляди лири! — изрева Манъринг гръмогласно и Холи се разлая. — „Аврора“ е изчерпана! В нея няма нищо! Знам го! И Стейнс го знае! В „Аврора“ отдавна няма и грам злато. Хайде, признай си. Жила ли си намерил? Намерил си жила, претопил си златото и си го скрил в къщата на Кросби Уелс, така ли е? Говори, проклет да си! Млъкни, Холи, млъкни!
Ах Кю беше обвързан с „Аврора“, защото според договора заплащането му зависеше единствено от добива на находището. След като претопеше златото от роклите на Анна и изпишеше на кюлчетата името „Аврора“, той ги носеше в лагера да бъдат претеглени и прибрани в станцията. Но когато през януари излязоха данните за последното тримесечие, Ах Кю смаяно установи, че неговото злато изобщо не е вписано. Някой го беше откраднал от трезора в лагера.
Манъринг забучи дулото на пистолета в слепоочието му и отново му заповяда да говори, като добави няколко нецензурни ругатни, които тук ще пропуснем.
Ах Кю облиза устни. Не знаеше достатъчно английски, за да признае всичко, и затова се опита да се справи с малкото думи, които изникнаха в паметта му.
— Лош късмет — рече той. — Много лош късмет.
— Абсолютно си прав, извадил си много лош късмет! — извика магнатът. — И ще става още по-лош! — Удари го по лицето с дръжката на пистолета и после пак натика дулото в слепоочието му, натискайки главата му на една страна. — Време е да се замислиш за късмета си, Джони Кю. Помисли как да го обърнеш в своя полза. Ще те застрелям! Ще ти пръсна черепа пред двама свидетели. Ще го направя, кълна се!
Чарли Фрост, който едва се сдържаше, изведнъж се обади:
— Престани!
— Млъкни, Чарли!
— Няма да млъкна. Свали пистолета.
— За нищо на света.
— Само го объркваш!
— Глупости.
— Погледни го!
— Само така ще ме разбере.
— Нали носиш тефтерчето?
Носеше го. Без желание, все едно признаваше поражението си, Манъринг свали револвера от слепоочието на Ах Кю, но не го прибра в кобура. За миг го претегли в ръка замислено, после го вдигна отново, но го насочи не към Ах Кю, а към Ах Сук, който говореше по-добре английски, и каза:
— Искам да знам дали е намерил жила в „Аврора“ и искам истината. Питай го.
Ах Сук преведе въпроса и Ах Кю отговори с водопад от думи. Златарят разказа от край до край историята на „Аврора“, как Манъринг е разпилявал злато и Стейнс я е купил, обясни защо е решил да претопява намереното злато, а после и да изписва на кюлчетата името на мината, закле се, че според него „Аврора“ не струва нищо, през последните шест месеца златото от нея едва стигаше за надницата му. Манъринг намръщено пристъпваше от крак на крак. През цялото време Холи обикаляше из стаята с изплезен език и размахваше опашка. Чарли Фрост протегна ръка, та кучето да я близне.
— Няма злато — преведе Ах Сук, след като Ах Кю свърши. — Няма жила. Ах Кю казва, че в „Аврора“ няма нищо.
— Лъже! — избухна Манъринг.
— Дик! — обади се Фрост. — Ти сам ме уверяваше, че в „Аврора“ няма нищо!
— Да, така е! Но в такъв случай откъде, по дяволите, е дошло златото, разтопено от този мръсен езичник в тази стая? С Кросби Уелс ли работи, питай го!
Той размаха пистолета към Ах Сук, който размени няколко думи със сънародника си и отвърна:
— Той не знае Кросби Уелс.
Ах Сук можеше да сподели с Манъринг сведенията, които го бяха довели тук днес следобед, но не одобряваше методите за разпит на магната и смяташе, че той не заслужава да му се помогне.