Пътеки към утрото

„С благородна кръв или с подвиг“ — така се печели водачество в племето и пак така се управлява. С благородна кръв и с мъдростта на вековете, следвайки онова, което е най-добро за всички. Или с подвиг, с храброст и чиста физическа сила. И Уолфгар, и Берктгар станаха вождове с героични дела. Уолфгар — като победи Смразяващия, а Берктгар — като се нагърби с неговите отговорности след смъртта му. Ала с това всички прилики се изчерпваха, защото Уолфгар ръководеше своя народ така, сякаш предците му винаги са го правили, докато Берктгар продължаваше да управлява със сила. Уолфгар винаги търсеше най-доброто за хората си, разчитайки на тяхната подкрепа… или открито неодобрение, в случай че поемеше в грешна посока.

За разлика от него, между Берктгар и племето не съществува подобно доверие. За него власт значи подчинение, налагане на собствената воля. Да, беше прав като върна хората си в Долината, но това бе решение, което взе сам, без да се допита до тях, без да им даде възможност да изразят подкрепата си.

Затова Берктгар греши и, което е по-лошо, не вижда къде бърка. Та нима завръщането към старите обичаи трябва да бъде пълно и абсолютно? Нима новото трябва да бъде отречено и изцяло отхвърлено, без да се запази доброто от него? Както почти винаги, истината е някъде по средата. Ревик го знае, разбират го и мнозина други, предимно по-възрастните и по-опитни войни. Ала те са безсилни и ще продължат да бъдат безсилни, докато той управлява по същия начин, без увереност в собствените си постъпки и затова — без доверие в поданиците си.