Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
Замълчах си на това, но кимнах и налях вода в чашата. Знаех, че старецът няма да се извини за предишните си забележки. Така се опитваше да ни върне на старата ни основа. Щях да го приема. Сложих чашата на пода до Настойчивост.
— Остави го да се запари малко и после го изпий всичкото. Не е приятно на вкус, но не е заради вкуса.
— Елфова кора ли е? — попита той притеснено.
— Не. Върбова кора за треската ти и валериан, да отнеме от болката. Как е рамото ти?
— Пулсира — призна той. — Чак до гърба и по врата ми.
— Чаят ще помогне.
Той вдигна очи към мен.
— Онзи, другият чай ще навреди ли на майка ми? Когато си спомни?
— Очаквам, че ще ѝ е трудно. Но изборът е да я оставим на мира до края на живота ѝ. Няма да помни, че баща ти е умрял, но и няма изобщо да си спомни, че има син.
— Ще си има леля ми и братовчедите ми. Живеят долу във Върбово.
— Момче? — Фицбдителен се намеси в разговора ни. — Аз пръв ще пия от него. Ще видим какво ще направи на мен. После можем да решим дали да го даваме на майка ти.
Настойчивост го зяпна, после каза неуверено:
— Благодаря ви, сър.
Лант се обърна към баща си.
— Запарен ли е достатъчно?
— Ще видим — отвърна спокойно Сенч. Отля малко в една чаша, погледна го, помириса, а след това я напълни догоре. Подаде я на Лант. — Карай бавно. Кажи ни, ако усетиш разлика или започнеш да си спомняш онази нощ.
Лант седна. Погледна чая в чашата. Всички го наблюдавахме, когато я вдигна и отпи. Направи физиономия.
— Горещ е. И е горчив. — Но почти мигновено отпи отново. Вдигна очи. — Не може ли да не ме гледате така вторачено? — каза ми. Отместих поглед. След малко той каза: — Толкова е тихо…
Двамата със Сенч се спогледахме. Погледнах крадешком към Лант. Беше зяпнал течността в чашата си. Пое си дъх, сякаш за да си вдъхне кураж, след което я пресуши до дъно. Направи кисела физиономия, а след това поседя неподвижно, с чашата в ръка. Затвори очи. Челото му се набръчка, а след това той се присви и простена:
— О, мила Еда! О, не. О, не, не, не!
Сенч отиде при него, отпусна ръце на раменете му и с нежност, каквато рядко бях виждал у него, каза тихо в ухото му:
— Позволи си да си спомниш. Само така можеш да ѝ помогнеш. Спомни си всичко.
Лант скри лице в шепите си и изведнъж видях колко млад е всъщност. Нямаше и двайсет. Отгледан с много повече нежност от мен. Боят, който бе изтърпял от побойниците, пратени от мащехата му, трябваше да е бил първото истинско насилие, което бе понесъл в живота си. Никога не беше дърпал гребло в бойна галера, да не говорим да посича хора с брадва. Сенч вече ми беше казал, че Лант не може да убие човек. А му бях доверил живота на Пчеличка. И на Шън.
— Разкажи ми какво се случи — каза Сенч тихо.
Седнах на ръба на писалището си и замръзнах там.
Гласът на Лант беше напрегнат.
— Ами… Върнахме се тук, след като Беджърлок и просякът влязоха в стълба. Аз и Шън… — Гласът му потрепери. — И Пчеличка. Нищо не разбирахме какво се беше случило в Крайречни дъбове, нито защо той уби едно куче и след това купи кутретата му, нито защо промуши просяка и след това го отнесе с магия до Бъкип. Ние, тоест двамата с Шън, бяхме доста ядосани заради всичко това. Първо каза, че не съм компетентен да уча Пчеличка, а след това замина и я остави напълно под моята опека. И обиди лейди Шън също така! — Лант изведнъж се беше превърнал просто в един младеж и изливаше на Сенч неправдите, които бе понесъл.
Старецът ме изгледа питащо. Отвърнах на погледа му, без да мигна, и казах:
— Премини на следващия ден.
Лант изправи гръб.
— Да. Добре. Както може да си представите, слугите, включително икономът Ревъл, бяха много объркани от това, че господарят на къщата не се върна. Двамата с Шън ги уверихме, че сме способни да се грижим за Върбов лес за няколко дни. Въпреки че бяхме доста изморени, с Шън останахме будни онази нощ и тя се зае да обмисли празненствата за Зимния празник. Стояхме до много късно. Тъй че не станахме рано на следващата сутрин. Съжалявам, но трябва да призная, че закъснях да ида при учениците си в класната стая. Пчеличка беше там, изглеждаше уморена, но иначе беше добре. А когато се разделихме на заранта, Шън каза, че иска да поговори с персонала за украсяването на къщата и да поприказва с музикантите, които бяха дошли, да види дали може да повика още изпълнители. — Изведнъж вдигна глава към Сенч. — Ти каза, че сестра ми е отвлечена. — За миг видях как разбирането го прониза. — Шън е моя сестра? По кръв?
— И двамата сте мои издънки. Два Звездопада — увери го Сенч.
Възможно ли бе на Сенч да му е убягнал дълбокият потрес, изписал се на лицето на Лант? Зачудих се какво ли може да е станало между него и Шън вечерта, когато бяха останали будни до толкова късно. Реших, че никога няма да пожелая да го науча.