Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Двадесет минути по-късно Хийт влезе в общия офис, а Роули и Очоа станаха от местата си.
— Успяхме! — изрекоха те в един глас.
Тя забеляза вълнението им и рече:
— Поздравления. Добра работа. И аз ударих в десетката. Всъщност точно ми пишат заповед.
— За кого? — попита Роули.
— Първо вие — подкани ги тя и седна срещу тях на бюрото си. — Защо не ми разкажете, докато чакам заповедта?
Роули отиде да вземе два стола, а Очоа извади тефтерчето си, за да се консултира с него, докато говори.
— Точно както предполагахме, Виктор потвърди, че братовчед му Естебан припечелвал от клюки за знаменитостите, които возел. Продавал ги на Касиди Таун.
— Каква ирония, като се има предвид, че протакаше, понеже уж презирал портаджиите — вметна Роули.
— Както и да е, шпионирал е за джобни пари. Касиди му е плащала, ако информацията му е била достатъчно пикантна, за да влезе в рубриката й. Двадесетачка тук, петдесетачка там. Нещата вървели прекрасно до миналия май, когато в една от лимузините станало някакво меле.
— Рийд Уейкфийлд — рече Ники.
— Това го знаем, но Виктор се закле в бога, че братовчед му така и не му разкрил какво е станало онази нощ. Казал само, че е нещо лошо и че колкото по-малко знае, толкова по-добре.
— Естебан се е опитвал да защити братовчед си — рече Хийт.
— Така казва и той — добави Роули.
Очоа обърна страницата.
— Така че каквото и да се е случило, все още не знаем какво е.
Хийт осъзнаваше, че може да попълни празните места, но първо искаше да чуе разказа им, така че не се намеси.
— На следващия ден Естебан го уволняват под някакъв неясен предлог, че се карал с клиентите. Той остава без работа и му се налага да разнася марули и лук, вместо знаменитости и абитуриенти. Кани се да заведе дело…
— Защото са го прецакали — вметна Роули, цитирайки рекламата на Рони Стронг.
— … но се отказва, защото щом Касиди Таун разбира, че онази нощ се е случило нещо, очевидно свързано с Рийд Уейлфилд, тя му дава куп пари да се откаже от делото и да си седне на задника, за да не привлича вниманието. Сигурно не е искала информацията да изтече, преди да си завърши книгата.
— Касиди Таун му е дала сто хиляди? — подскочи Ники.
— А, не. По-скоро пет — рече Роули. — Сега ще стигнем до големите пари.
— Естебан искал още, така че се обадил и на друг. Казал му, че ще разгласи какво знае, ако не получи още пари. Само че явно е получил не само това.
— Падийя взел сто хиляди, а на следващия ден бил убит. Братовчедът Виктор откачил, но задържал парите, мислейки, че може да ги използва, за да се скрие от убиеца — довърши Роули.
— Ами, това е — рече Очоа. — Научихме част от историята, но все още не знаем кого е изнудвал Падийа.
Той погледна към Ники, която седеше на бюрото си и се хилеше.
— Но ти знаеш, нали? — рече Роули.
Звездата на „Янките“ Тоби Милз позираше в залата на престижната гимназия „Стайвесънт“ в Батъри Парк Сити с огромен макет на чек за един милион долара, неговият личен подарък за спортната им програма. Сред присъстващите беше пълно с ученици, преподаватели, чиновници и разбира се, журналисти, всички станали на крака, докато аплодираха. Следовател Ники Хийт също стоеше права зад сценичната завеса, но не ръкопляскаше, а наблюдаваше как питчърът се усмихва и прегръща ръководителя на програмата, заобиколен от играчите от бейзболния отбор на Стуи, всичките изтупани в униформите си. Милз се усмихваше широко, без да се притеснява от проблясващите светкавици и търпеливо се обръщаше ту наляво, ту надясно, добре запознат с рутината на фотосесиите.
Ники съжаляваше, че Руук не можа да дойде, най-вече защото жилището му беше съвсем близо до училището и тя се беше надявала, че ако той побърза, ще успее да го види и да запълни празнината в статията му. Опита се да му върне обаждането, докато караше натам, но той не вдигна и се включи гласовата поща. Хийт беше наясно, че не може да му остави съобщение с подобна информация, така че просто каза:
— Значи така, а, ти може да ме притесняваш, докато работя, но аз теб — не? Надявам се, че писането върви добре. Изникна ново двайсет, обади ми се, когато чуеш това.
Той щеше да се ядоса, че не е присъствал, но тя щеше да го остави да я разпита и тази мисъл я накара да се усмихне за пръв път през този дълъг, труден ден.