Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
Пусна първата плоча, свали микрофона си и докато сладкият глас на Деби Буун се носеше от контролния апарат, погледна към прозрачната стена. Там бяха изникнали три стреснати лица - на Кейти, на Клеър и на директора на новините. Франческа прехапа устни, приготви за пускане първата реклама и започна да брои. Не беше стигнала и до десет, когато Клеър влетя през вратата.
- Да не си полудяла? Какво беше това с отегчителната песен?
- Радио с характер - отвърна Франческа, погледна невинно Клеър и безгрижно махна с ръка, сякаш всичко беше някакъв майтап.
Кейти подаде главата си в студиото.
- Клеър, телефонните линии започват да прегряват. Какво да правя?
Клеър помисли за момент и после се обърна към Франческа.
- Добре, госпожице Характер. Приеми разговорите в ефир. И си дръж пръста на копчето, защото слушателите ни невинаги говорят прилично.
- В ефир? Не говориш сериозно!
- Ти си тази, която реши да се прави на умница. Недей да спиш с моряци, ако се страхуваш от венерически болести. -Клеър излезе от студиото и остана на пост пред прозореца, къдего пушеше и слушаше.
Деби Буун изпя последните ноти на „Ти осветяваш живота ми“ и Франческа извъртя трийсетсекундната реклама на местна дъскорезница. Когато и тя свърши, включи микрофона. „Хора - каза си. - Говориш на хора.“
- Телефонните ни линии са отворени. Аз съм Франческа. Какво искате да споделите с нас?
- Мисля, че сте поклонничка на дявола - каза капризен женски глас от другата страна на линията. - Не знаете ли, че Деби Буун е написала тази песен за Господ?
Франческа се взря в снимката на белокосата дама, залепена на контролното табло. Как можеше тази сладка възрастна жена да се държи така с нея? Тя настръхна.
- Деби лично ли ви го каза?
- Не ми отговаряйте така нахално! - върна й го гласът. -Все трябва да слушаме песни за секс, секс и пак секс, а когато най-после се появи нещо хубаво, вие го осмивате. Всеки, който не харесва тази песен, не обича Господа.
Франческа се взря във възрастната дама.
- Това е ужасно ограничено схващане, не смятате ли?
Жената й затвори, а звукът от затръшването на телефона прозвуча като звук от куршум в слушалките. Франческа със закъснение се сети, че това са нейните слушатели и би трябвало да се държи мило с тях. Направи гримаса към снимката на младата майка.
- Съжалявам. Може би не трябваше да казвам това, но тя звучеше като истинска злобарка, нали?
С периферното си зрение можеше да види как Клеър отпуска глава и се удря по челото. Набързо се поправи.
- Разбира се, аз самата бях ужасно ограничена в миналото, така че вероятно не трябва да съдя другите. - Натисна бутона на телефонната линия. - Говорите с Франческа. Какво искате да споделите?
- Да... ъъъ. Аз съм Сам. Обаждам се от паркинга за камиони на шосе 90. Вижте, ъъъ... радвам се, че казахте това за оная песен.
- И ти ли не я харесваш, Сам?
- Неее. По мое мнение това е най-страхотно педалската лайняна музика...
Франческа натисна бутона и каза задъхано:
- Имаш много мръсен език, Сам, затова те отрязвам.
Инцидентът я изнерви и тя бутна на пода купчина листове точно когато следващият й слушател се представи като Силвия.
- Ако смятате, че „Ти осветяваш живота ми“ е толкова лоша, защо я пускате? - попита я тя.
Франческа реши, че единственият начин да постигне успех, е да бъде себе си - за добро или зло. Тя погледна козметичката.
- Всъщност, Силвия, първоначално и аз харесвах песента, но се уморих от нея, защото всеки ден я пускаме много често. Това е част от програмната ни политика. Ако не я пусна поне веднъж в моето предаване, може да си загубя работата и за да съм напълно честна с теб, шефката ми и без това не ме харесва особено.
Устата на Клеър от другата страна на прозореца се отвори в мълчалив писък.
- Много добре знам за какво говорите - отвърна Силвия. И после, за изненада на Франческа, призна, че бившият й шеф също й вгорчавал живота. Франческа й зададе няколко съчувствени въпроса и Силвия, която очевидно беше бъбрива, й отговори откровено. В главата й започна да се оформя идея. Франческа осъзна, че без да иска, е уцелила чувствително място, и бързо започна да моли и другите слушатели да споделят опита си с техните работодатели.
Линиите останаха отворени през по-голямата част от следващите два часа.
Когато времето й изтече, Франческа излезе от студиото с прилепнал към тялото й пуловер, а адреналинът все още препускаше из вените й. С леко смаяно изражение, Кейти наклони глава към кабинета на шефката.
Франческа решително изправи рамене, влезе вътре и откри Клеър да говори по телефона.