Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
— Така ти се пада, като си правиш шеги — възкликна Шакълтън ехидно, като се спусна по хълма при него и му подаде ръка. — Кога най-сетне ще ти омръзнат тези глупави засади?
— Ти се забави прекалено, приятелю — възропта автоматът, докато Шакълтън и още двама войници му помагаха да се изправи. — Може ли да узнаем, какво, по дяволите, правеше там горе?
— Пикаех — отвърна другият. — Впрочем поздравления за дуела, мисля, че се получи по-добре от преди.
— Вярно е — потвърди един от войниците, вдигнали Соломон на крака. — Бяхте наистина великолепни. Дори и за Нейно Величество не го изиграхте толкова добре.
— Радвам се да го чуя. Истината е, че човек играе много по-непринудено, когато знае, че не го гледа кралицата на Англия. Тъй или иначе, изтощително е да се движиш с тая проклета броня… — рече Соломон, като си развинти главата.
Когато се освободи от нея, отвори уста като риба на сухо. Рижата му коса бе залепнала за черепа, а широкото му лице бе плувнало в пот.
— Не се оплаквай, Мартин — упрекна го автоматът с пробитата гръд, който също си свали главата. — Ти поне изпълняваш една от главните роли. Аз дори нямам време да нападна някой войник, преди да ми светят маслото. И отгоре на всичко трябва да взривявам заряда, който нося прикрепен към гърдите си.
— Знаеш, че няма никакъв риск, Майк. Във всеки случай ще предложим на господин Мъри да разменим някои роли следващия път — намеси се младежът, който играеше ролята на капитан Шакълтън, като се опитваше да успокои духовете.
— Точно така, Том. Аз бих могъл да заема мястото на Джеф, а той — моето — рече одобрително мъжът, играещ ролята на автомата, който загиваше пръв, като посочи войника, натоварен със задачата да го убие.
— Дума да не става, Майк. Цяла седмица чакам мига, в който да те гръмна. Пък нали и мен Брадли ме очиства после — рече Джеф, сочейки на свой ред младежа, който се криеше под костюма на един от носачите на трона. Лъкатушен белег пресичаше лявата му буза и стигаше почти до окото.
— Какво е това? — попита въпросният момък, като посочи предмета, който Том държеше в ръка.
— О, просто чадърче против слънце — отвърна той и го показа на групата. — Вероятно някой от пътниците го е изгубил.
Джеф подсвирна от изненада.
— Навярно струва цяло състояние — рече, като го разглеждаше с любопитство. — Със сигурност много повече от онова, което ни плащат за тая работа.
— Тая работа, Джеф, е по-добра, отколкото да превиваш гръб в мина или да копаеш като роб канала на Манчестър, уверявам те — обади се Мартин.
— Голяма утеха, няма що! — отвърна другият подигравателно.
— Е, цял ден ли ще висим тук и ще дърдорим? — попита Том, като тайно скри чадърчето с надеждата другите да забравят за него. — Напомням ви, че настоящето ни очаква там навън.
— Така е, Том — прихна Джеф. — Хайде да се върнем в истинската си епоха!
— И то без да прекосяваме четвъртото измерение! — подкрепи го Мартин, като се разсмя от сърце.
Петнайсетимата закрачиха сред руините; вървяха бавно като тържествена процесия, съобразявайки се с онези, които носеха тежките брони на автоматите. Пътьом Джеф наблюдаваше с известна загриженост унеса на капитан Шакълтън, когото оттук насетне ще наричам с истинското му име, Том Блънт, тъй като вече не се налага да пазя тайна.
— Все още ми е трудно да проумея как тъй хората вярват, че този декор от отломки е бъдещето — подхвана Джеф, за да измъкне другаря си от мрачното му мълчание.
— Помисли си, че те го виждат от другата страна — отвърна Том разсеяно.
Джеф го погледна въпросително, решен да продължи разговора, за да го накара да забрави грижите си, каквито и да бяха те.
— Това е като да гледаш спектакъл на илюзионист — видя се принуден да добави Том, въпреки че никога не бе присъствал на подобно нещо. Единственият му досег със света на фокусничеството бе познанството с един любител маг, който известно време бе живял в същия пансион. Навярно поради това се чувстваше достатъчно сведущ, за да допълни: — Триковете на фокусника ни взимат акъла и дори ни карат да повярваме в съществуването на магията, но е достатъчно да узнаем начина, по който ги прави, за да се запитаме как сме могли толкова лесно да се хванем на въдицата. Пътниците не виждат никой от триковете на господин Мъри — и той посочи с чадърчето машината, край която минаваха в този миг; нейната задача бе да произвежда достатъчно пушек, за да скрие тавана и гредите на огромното хале, в което се помещаваше декорът. — Всъщност те дори не подозират за съществуването им. Виждат само крайния резултат. Виждат онова, което искат да видят. Дори и ти би повярвал, че тази планина от развалини е Лондон през 2000 г., ако чак толкова жадуваш да видиш Лондон през 2000 г.