Червената кралица

Съпругът ми идва да ме посети, докато кралят е на пролетна обиколка из страната, на път за Нотингам, където ще разположи войските си тази година, подготвяйки се за нахлуването на моя син, за което знае, че със сигурност ще се състои – било то тази година, или следващата, или по-следващата. Томас Станли излиза на езда из моите земи всеки ден. Ловува алчно, сякаш дивечът е негов, за да го убива – и после си спомням, че наистина е негов. Сега всичко му принадлежи. Той се храни добре вечер, опива се с редките вина, които Хенри Стафорд е подредил в избата за мен и за сина ми, и които сега му принадлежат. Благодаря на Бог, че не съм привързана към светските блага, както други жени, иначе щях да гледам с дълбоко негодувание бутилките, редящи се по масата. Но аз благодаря на Нашата повелителка; мислите ми са съсредоточени върху Божията воля и успеха на моя син.

– Ричард знае ли за плановете на Хенри? – питам една вечер преди той да се е опиянил напълно от виното, което моите изби са принудени да му предоставят.

– Той има шпиони навсякъде в малкия двор на Хенри, разбира се – отвръща Станли. – И мрежа от шпиони, която предава новини от единия край на страната до другия. Дори рибарска лодка не би могла да акостира в Пензанс сега, без Ричард да научи за това на следващия ден. Но синът ти е станал предпазлив и умен млад мъж. Доколкото знам, той си мълчи, не споделя с никого какво мисли, и прави планове само с чичо си Джаспър. Не споделя нищо с никой друг; Ричард споменава новини от Бретан, но само такива, които и без друго са очевидни. Ясно е, че те ще екипират кораби и ще дойдат отново, веднага щом могат. Но миналогодишният им провал ще ги забави. Те изгубиха на поддръжника си цяло малко състояние; може би той няма да пожелае да рискува още една флотилия заради тях. Повечето хора мислят, че херцогът на Бретан ще реши да се откаже от тях и да ги предаде на Франция. Веднъж попаднали във властта на френския крал, те може да бъдат загубени, но може и да успеят. Ричард не знае нищо повече от това.

Кимвам.

– Научи ли, че Томас Грей, синът на Елизабет Удвил, е избягал от двора на сина ти и се опитвал да се прибере у дома, в Англия?

– Не! – Потресена съм. – Защо би го сторил? Защо би пожелал да напусне Хенри?

Моят съпруг ми се усмихва над чашата си с вино:

– Изглежда, че майка му е наредила да се прибере у дома и да се помири с Ричард, точно както са сторили тя и момичетата. По нищо не личи тя да вярва, че Ричард е убил момчетата, нали? Изглежда, вече не е на мнение, че си струва да подкрепя Хенри. Защо иначе би се надявала на пълно помирение с краля? Изглежда, че тя иска да прекъсне връзките си с Хенри Тюдор.

– Кой може да знае какво мисли тя? – казвам раздразнено. – Тя е непостоянна жена, която е предана единствено на собствения си интерес. И не притежава никакъв здрав разум.

– Синът ти Хенри Тюдор заловил Томас Грей по пътя и го върнал обратно – отбелязва съпругът ми. – Така че сега го държат като затворник. Той е по-скоро заложник, отколкото поддръжник на техния двор. Това обаче не предвещава нищо добро за годежа на сина ти и принцесата, нали? Предполагам, че сега тя ще отхвърли годежа, точно както нейният полубрат отхвърли клетвата си за вярност. По моя преценка това едновременно вреди на каузата ти и унижава Хенри. Изглежда, че династията Йорк се е обърнала против теб.

– Тя не може да отхвърли годежа си – изсъсквам. – Майка ѝ даде клетва за това, и аз също. А Хенри даде обета си пред Бога в катедралата в Рен. Тя ще трябва да получи официално разрешение лично от папата, ако иска да го разтрогне. Пък и защо би пожелала да се освобождава от него?