Прероденият дракон

Тичаше. Обувките й тропаха отчетливо по пода. Сега поне знаеше защо са пусти всички коридори. Всяка Айез Седай, освен може би онези, които бе оставила в склада, всяка Посветена, всяка новачка, дори всички слуги щяха да бъдат събрани в Двора на изменника, според обичая, за да видят как се осъществява волята на Тар Валон.

А Стражниците щяха да са обкръжили в пръстен двора, за да попречат на всеки, който би се опитал да освободи мъжа от опитомяването. Останките от армиите на Гуаир Амалауан се бяха опитали в края на така наречената „Война на Втория Дракон“, малко преди въздигането на Артур Ястребовото крило да създаде други грижи на Тар Валон, а също и последователите на Раолин Прокобник, много години преди това. Дали Ранд имаше следовници, или не, тя не помнеше, но Стражниците помнеха такива неща и пазеха.

Ако Елайда или някоя друга наистина си бе наметнала шарфа на Амирлин. Стражниците като нищо щяха да й попречат да влезе в Двора на изменника. Знаеше, разбира се, че може да си отвори път силом. Трябваше да се направи бързо — иначе Ранд можеше да бъде опитомен, докато тя увива Стражниците с Въздух. Дори и Стражниците обаче щяха да се огънат, ако им хвърлеше мълнии и огън и ако разтърсеше земята под нозете им. „Огън ли?“ — зачуди се тя. Но едва ли, щеше да е добре да прекърши силата на Тар Валон, за да спаси Ранд.

Кривна по една от уличките, които щяха да я отведат в Двора и се заизкачва по стъпала и рампи, които ставаха все по-тесни, колкото по-нависоко се качваше. Накрая отвори една вратичка и се озова на стръмен покрив на кула, покрит с бели плочи. Оттук можеше да вижда над други покриви и покрай други кули широкия открит кладенец на Двора на изменника.

Дворът беше задръстен с хора, с изключение на разчистеното петно в средата. Прозорците, гледащи към двора, бяха изпълнени с хора, хора бяха отрупали терасите и дори покривите, но тя успя да различи самотния мъж, смален от разстоянието, залитащ във веригите си, в центъра на разчистеното петно. Ранд. Обкръжаваха го дванадесет Айез Седай, а още една — Егвийн знаеше, че трябва да е наметната с шарфа със седемте цветни ивици, въпреки че не можеше да го види добре оттук — стоеше пред него. Елайда! Думите, които тя със сигурност изричаше, изплуваха в ума на Егвийн.

— Този мъж, изоставен от Светлината, е докоснал сайдин, мъжката половина на Верния извор. Затова сме сложили ръка над него. Преотвратно този мъж е дръзнал да прелее Единствената сила, знаейки, че сайдин е покварен от Тъмния, покварен зарад гордостта мъжка, покварен зарад греха мъжки. Затова във вериги сме го оковали.