Основа [bg]

— Ето затова не се смесваме с хората. Стават инциденти, а да спасяваме любимите си е в природата ни. Затова не се влюбваме в хора. Защото се случват такива неща! В мига, в който някой от нас се забърка с човек, Дедал е само на няколко крачки.

— Боже мой — промълви Ди и притисна ръце към устата си.

Парис изцъка тихо.

— Това е причина да предадеш тези, които наричаш семейство.

— Не би ме разбрал! — Матю се опитваше да се измъкне от ръцете на Арчър. — Ако трябва да пожертвам един, за да спася всички останали, бих го направил. И го направих. Така е най-добре.

Бях втрещена. После си спомних нощта, в която с Деймън бяхме у Матю, след като видяхме арумианецът да влиза в къщата с Нанси — същата нощ, в която Матю каза, че ако Бет е жива, Доусън също трябва да е жив.

Матю знаеше много, а ние никога не се усъмнихме в него. Знаеше това място, но не го бе споменал. Взирах се в него ужасена.

— Какво ти предложиха? — обади се Люк. — Да оставят намира всички, ако предадеш само един? Справедлива размяна. Един живот за няколко други.

Щях да повърна.

— Искаха Деймън и Кейти — каза той и отново погледна Деймън. — Обещаха да не закачат останалите.

— Ти луд ли си? — извика Ди. — Как ще ни помогне това?

— Ще ни помогне! — изръмжа Матю. — Защо мислиш, че ви оставиха намира с Деймън, когато заловиха Доусън. И двамата знаехте за връзката му с Бетани. Всички вие бяхте в опасност. Трябваше да направя нещо.

— Не. — Тихият глас на Бет разтресе стаята. — Чичо ми ни предаде.

— Чичо ти потвърди това, което вече предполагаха — изплю Матю. — Когато дойдоха при мен, ми дадоха право на избор. Ако им кажех истината за вашата връзка и за това какво сте научили, всички щяха да живеят спокойно.

— Кучи син! — очертанията на тялото на Деймън се размиха. — Ти си предал Доусън? Моят брат?

От думите му струеше отрова.

Матю поклати глава.

— Знаеш какво причиняват на луксианци, които нарушават правилата. Никой повече не чува за тях. Заплашиха да ви отведат, всичките. — Той се обърна към Андрю и Ашли. — Дори вас. Нямах избор.

Енергия разтърси стаята.

— Щяха да се окажат в плен на Дедал — каза Арчър и скръсти ръце. — Точно там, където току-що изпрати Деймън и Кейти.

— Казал си им за мен и Бет? — гласът на Доусън бе дрезгав и тих.

Матю отново кимна.

— Съжалявам, но ти изложи всички ни на опасност.

Очите на Деймън се изпълниха с болка, сякаш го бяха ударили по слабото място. Но внезапната топлина в стаята не излизаше от него. А от Доусън. Лека струя енергия се понесе от него.

— Сега е същото. — Матю събра длани, сякаш смяташе да се моли. — Искат само Деймън и Кейти. Всички други, включително ти и Бет, ще си тръгнат спокойно. Трябваше да го направя. Трябваше да защитя…