Блудната дъщеря [bg]

— Това не е ли против учението на вашата църква?

— Така е, но винаги съм смятала, че църквата следва да бъде отделена от държавата. Всеки, който смята да се посвети на обществена работа, трябва да е готов по някои въпроси да застане на позиция, която не би се харесала на всички. Мисля, че Едмънд Бърк го е казал много по-добре, отколкото бих могла да го направя аз: „Вашият представител ви е длъжник не само с усърдието си, но и с решенията си. И ако ги взема според вашите изисквания, той не ви служи, а ви предава“.

Едуард усети ефекта от последните й думи и стана.

— Е, дами и господа журналисти, мисля, че е време да ви поканим на кафе. Така ще имате възможността да се срещнете лично с Флорентина Каин — макар да съм сигурен, че вече знаете защо смятаме, че тя е подходящият човек за представител на Девети избирателен район в Конгреса.

През следващия час Флорентина се изправи срещу още по-многобройни лични и политически въпроси. Някои от тях, ако й бяха зададени на четири очи или вкъщи, сигурно би определила като непристойни, но бързо се учеше, че не можеш да бъдеш публична личност и да се надяваш да запазиш личното си мнение по какъвто и да било въпрос. Когато си тръгна и последният журналист, тя се тръшна изнемощяла в стола си. Не бе имала време да пийне дори глътка кафе.

— Бяхте страхотна — каза Джанет Браун. — Нали, господин Уинчестър?

Едуард се усмихна.

— Добра, не страхотна. Но вината е моя — не те предупредих, че има разлика между това да стоиш начело на частна компания и да се състезаваш за обществена длъжност.

— Какво намекваш? — изненада се Флорентина.

— Някои от тези журналисти са много влиятелни и разговарят със стотици хиляди души на ден чрез дописките си. Ще поискат да кажат на читателите си, че са се срещали лично с теб, а един-два пъти беше малко по-надменна от необходимото. А с човека от „Трибюн“ се отнесе направо грубо.

— Имаш предвид онзи, който попита за мъжа в семейството ли?

— Да.

— И какво трябваше да кажа?

— Просто трябваше да го обърнеш на шега.

— Не беше смешно, Едуард. И той беше онзи, който се държа грубо.

— Може би, но не той се кандидатира, а ти. Затова може да каже каквото му хрумне. И никога не забравяй, че повече от половин милион души в Чикаго ежедневно четат дописките му, а сред тях са и повечето от твоите гласоподаватели.

— Значи искаш да правя компромиси със себе си?

— Не, искам да бъдеш избрана. Попаднеш ли в Конгреса, ще можеш да докажеш на всички, че не са сбъркали, като са гласували за теб. Но точно в момента си непозната стока с много въпросителни. Ти си жена, при това полякиня и милионерка. Подобна комбинация като едното нищо ще избута на преден план всички видове предразсъдъци и завист у обикновените хора. Начинът да им се противопоставиш, е винаги да бъдеш остроумна, приятна и интересуваща се от онези, които не могат да се похвалят с придобивки като твоите.