Съкровището на Питон [bg]

Внезапно от повърхността на водата изскочи нещо със съскащ, гръмотевичен рев. Светлината стана толкова ослепително ярка, че сякаш от езерото се беше показало слънцето. Вътре в нея имаше нещо неимоверно странно и светло. То се издигна шумно нагоре и се скри в облаците, като за миг ги освети отвътре. След това изчезна.

Водата в езерото преля и плисна по склоновете, като поваляше бумбана и ги носеше с лекотата на сламки. След това вълните се успокоиха и се върнаха обратно в езерото. От получовеците обаче нямаше и следа.

— Върна се там, откъдето е дошло — поясни Спринголд. — Или може би е продължило едно отдавна прекъснато пътуване. Кой знае? Може би престоят тук за това същество е бил само незначително забавяне. Пък и кой може да каже доколко то е повлияло на човешката история? Може би са унищожили Питон, защото то е имало нужда от тази сила? Може би кралската династия на Питон е креела стотици поколения наред в дворците на Стигия само за да може Сетмий да изобрети магиите, с които да освободи силата и чудовището да може да я използва? Сетмий несъмнено е вярвал, че ще може да подчини извънземното на собствената си воля, а всъщност той през цялото време се е подчинявал на неговата.

— Спринголд — Конан потърка уморено чело, — досега не ти го казвах от приятелски чувства. Но наистина говориш прекалено много.

Двамата занесоха Малия до една изоставена колиба и кимериецът нареди на Спринголд да я пази. След това се обърна към Кафи:

— Днес денят за тебе беше най-лек. Искам да отидеш при крал Гома. Кажи му, че съм готов да поискам наградата си, и го помоли да изпрати хора да пренесат другарите ми.

— Полумъртъв съм от умора — рече Кафи, — но ще направя както казваш. Може би пък моята награда ще бъде да стана отново свободен човек.

Щом Кафи изчезна, Конан намери още една изоставена колиба, вмъкна се вътре, сложи оръжията си наблизо, опъна се по гръб и моментално заспа като мъртъв.