Червената лястовица [bg]

Пътуването с буса без прозорци беше дълго. Люлееха се силно, когато завиваха, друсаха се, когато минаваха върху коловози, и се накланяха, когато преминаваха по кръстовище с кръгово движение. Корчной знаеше накъде са се насочили, можеше да проследи маршрута им на запад през града. Когато вратите на буса се отвориха и го измъкнаха навън, той погледна нагоре. Помисли си, че трябва да хвърли един последен поглед към небето, нощното мастилено небе с оранжевото сияние на града, и пое дълбоко дъх, най-вероятно последния път, в който щеше да може да направи това. Докато го влачеха към малка врата, той се огледа бързо наоколо, за да се увери в това, което вече знаеше. Претрупаният вътрешен двор беше мръсен, покрит с боклуци, голите стени от неизмазани циментови блокове бяха увенчани с рошава решетка от бодлива тел, познатите стени в цвят охра на пететажната постройка с Y-образна форма, не можеха да бъдат сбъркани. Затворът Лефортово.

Корчной знаеше неизбежното: высшая мера, смъртна присъда. Знаеше и последната си спирка: братская могила, необозначен гроб. Единственият избор, който му оставаше, беше начинът, по който щеше да си отиде. Той вече бе решил да не ги улеснява, а това, по ирония, означаваше, че щеше да говори, но не точно това, което те искаха да чуят.

За да увеличи дискомфорта на следователите си, той им каза, че не е шпионирал срещу Русия, че всъщност е шпионирал за Русия, първо, за да се опълчи на съветската система, системата, която задушаваше народа си в продължение на петдесет години, а сега и за да попречи на плановете на онези подонки, днешните паразити в Кремъл. Той каза на мъжете със стоманени лица в стаята за разпити, че не изпитва никакво съжаление, че би го направил отново. Кариерата му на шпионин ги смая — та той беше офицер, генерал. Оценката на щетите щеше да отнеме години. Той ясно го виждаше в лицата им.

Беше му по-лесно да мисли за ареста и оттеглянето си, като знаеше, че бе дал ход на своето завещание. Той отбеляза с удовлетворение, че Доминика не бе спомената по време на нито един от разпитите, нито пък бе направена някаква инсинуация, че е под подозрение. Тя беше в безопасност.

Корчной отговаряше на въпросите им и им даваше пълен списък на информацията, която бе предоставял на американците в продължение на почти петнадесет години. Въпреки че напълно им сътрудничеше, Зюганов им каза да преминат към „физически средства“, някои от старите техники в автентичните подземия на „Лубянка“. Това беше удоволствието на Зюганов, може би малко възмездие, защото Корчной ги бе предал — гъвкави кедрови тресчици под ноктите, черно и сълзящо червено, дървени шпилове, забити между палците на краката, намаслено топче, притиснато в кухината зад меката част на ухото. В друга стая една лекарка, уролог, гледаше в лицето му, докато напъхваше жицата нагоре с още един милиметър.