Първото семейство
- Автор: Тили Патрик
- Серия: amtrak wars #2
- Язык: болгарский
- Год: Изд. "Бард"
- ISBN: 954-585-378-6
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
След стотици години сражения — с използване на модерна технология срещу първобитни хора, които, изглежда, притежават свръхестествени сили — Федерацията все още е далеч от приключването на битката с мютите. Един самотен летец е замъкнат в един от нейните подземни бункери — дори самото съществуване на този младеж е предизвикателство към господстващата мъдрост на Първото семейство. А съдбата му ще определи бъдещето както на Федерацията, така и на мютите…
— Какво мога да направя за теб, небесни братко?
Грамадният воин изпъчи гърди и скръсти ръце. Беше едър, но не толкова грозен нито толкова страховит като своя предшественик Мотор-Хед.
— Аз съм Блу-Тъндър от племето М’Кол, от родословието на Ши-Карго, най-великият измежду Плейнфолк.
Мустакатият размени поглед с другаря си, след това любезно наведе глава.
— Чувал съм за М’Кол и зная, че думите ти са истина. Говори се също, че хората ти са приятели на червенокожите.
— Ние сме приятели с онези, които ни желаят доброто, но не на непознати, които крадат месо от нашата територия. — Блу-Тъндър щракна с пръсти. Един от шестте воини пристъпи напред и захвърли до пушещата стрела отрязаната глава на бързокраката. Блу-Тъндър вдигна издайническия празен патрон.
— Можеш ли да кажеш, че това не е изхвърлено от ваше дълго желязо?
Двамата нарушители се спогледаха, после вторият — беше гладко избръснат, с дълга, жълта като царевица коса, придържана с лента от маскировъчен плат за поливане на потта, каза:
— Говори се, че М’Кол са добри ловци и че територията им е пълна с месо. Не могат ли най-великите между Плейнфолк да разделят тези богатства с небесните си братя, които нямат нищо? Ще ни оставите ли да умрем с празни кореми, докато лешоядите ядат до насита?
Блу-Тъндър спря за момент да намери думи, очевидно объркан от този неопровержим аргумент. Накрая каза:
— М’Кол са толкова щедри, колкото и смели. Но един подарък не трябва да бъде взет, преди да е даден. Това е постъпка на койот и на дългоопашатите, които се промъкват като крадци през нощта.
Русокосият отхвърли обидата.
— Най-великият от Плейнфолк говори с езика на истината. Ние сме по-малки от койота и дългоопашатите. Ние нямаме територия, нямаме племе. Ние странстваме като облачни сенки, бездомници, които познават само срам и глад. И все пак ние дишаме, ние сме от света и искаме да сме братя с всички, които живеят под небето. Но ние не се страхуваме да умрем. И поради това имаме кураж да търсим справедливост от силния.
Блу-Тъндър направи нетърпелив жест. Мютите обичаха такива официалности, но точно тази не водеше в желаната насока. И още по-лошо — имаше опасност той да изгуби в спора.
— Вие търсите храна и справедливост. М’Колите имат сила да ви дадат и двете, но вие сте много.
Мустакатият огледа разположените по края на падината воини.
— Не толкова много, колкото сте вие.
— Тези неща трябва да се уговорят — настоя Блу-Тъндър. — Съберете хората си. Нека изпушим лулата и направим сделка. — Той бръкна в една от торбичките на кръста си, извади тънка бутилка с компресиран въздух за захранване на въздушна пушка и я предложи на жълтокосия.
— Вземи я. Ние имаме още. И също много железни камъчета.
Жълтокосият претегли бутилката на ръка. От опит всеки трекер можеше да каже по теглото приблизително колко въздух има вътре. После я подаде на колегата си.
— Половин бутилка…
— Да, бих казал, че е толкова. — Мустакатият погледна Блу-Тъндър. — Какво искаш в замяна?
Големият мют се усмихна и разпери ръце.
— Защо не седнем да поговорим за това?
Нарушителите го разбраха.
— Ще доведем и другите — каза русокосият.
Блу-Тъндър хвана Стив за ръката и го бутна напред.
— Иди с тях.
Двамата нарушители тръгнаха към езерото, следвани отблизо от Стив. Когато минаха около пет метра, той засвири тихо началните мотиви на мелодията, която бе научил в Рио Лобо: «На юг на границата… надолу към Мексико…»
Нарушителите трепнаха. После русокосият махна успокоително на другарите си на брега и без да се обръща към Стив, изсъска приглушено:
— Внимавай да не се спънеш, амиго…
Стигнаха до другите петима и Стив и русокосият бързо размениха тайния сигнал, с който «мексиканците» се разпознаваха.
— Дийп-Сикс — каза русокосият. Това беше кодовото име на ръководителя на поддържащото отделение, с когото Стив редовно имаше връзка по радиото.
— Ханг-Файър — каза Стив.
Дийп-Сикс пак изсъска:
— Какво правиш с тази банда, по дяволите?
— Нямам време за обяснение. Но ако не тръгнете бързо, ще свършите с глави в реката… или на кол. Има ли как да се измъкнете?
— Да — промърмори Дийп-Сикс, обърна се към другите членове на отделението и почна да жестикулира и да сочи мютите, та Блу-Тъндър да си помисли, че им предава предложението да седнат и да разговарят. — Имаме надувна моторна лодка. Скрита е в скалите зад нас.
Стив погледна покрай него и видя избягалия в началото нарушител, който се показа и вдигна палци. Огледа останалата част от групата. Чорлавата руса девойка с надутия корем беше коленичила на пясъка и събираше нещата, изсипали се от скъсаната й раница. Очите им се срещнаха за момент, после тя продължи работата си. Стив имаше чувството, че я е виждал някъде.