Спирала
- Автор: Ремик Анди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спирала». Краткое содержание книги:
Там, където армиите са безсилни срещу самотен убиец, съществува тайна организация, известна като Спиралата.
Призванието й е да води подмолна война срещу всяка религиозна и политическа принадлежност.
Агентите й изпълняват тайните си мисии по целия свят във вечната битка за оцеляването на цивилизацията.
Но сега е атакувана самата Спирала. И ако тя загине, светът ще загине с нея.
Намигна й и се усмихна, после тръгна към канапето, на което бе успял да се качи Фойхтер — в момента се мъчеше да разкъса плата около раните си.
— Стига игрички! — озъби му се Картър и го удари с приклада на карабината в главата. Зашеметен, Фойхтер рухна на мраморния под. — Защо ме предадоха? Защо се опита да ме убиеш в Германия?
Мълчание.
Фойхтер гледаше пода.
Картър коленичи до главата му — бе свързана с мрамора с тънка струя кръв и слюнка. Фойхтер се ухили и му показа големите си зъби.
Изплю се, после бавно седна.
— Никога няма да разбереш, дребно човече. Никога.
— Ами обясни ми тогава.
— С колко време разполагаш?
— С колкото е нужно.
— Грешен отговор. Имаш точно четиринадесет минути и… — Фойхтер погледна напуканото стъкло на ролекса си — петнадесет секунди. След това химическите експлозиви ще направят шоу с фойерверки право в тъпия ти любопитен задник.
— Лъжеш — каза Картър.
— Защо да те лъжа? Можеш да провериш.
— Картър — обади се Наташа. — Вярно е, по-добре да се омитаме оттук.
— Не и без отговори — каза Картър. — А щом са експлозиви, значи ще можем да ги обезвредим. Няма взривно устройство, с което да не съм успял да се справя. Защо мислиш, съм бил в шибаните ударни групи, Фойхтер?
— Ами пробвай се — тихо каза Фойхтер. — Тук няма обезвреждащ механизъм. Спираш захранването и всичко гръмва. Няма втори шанс, няма авариен изход.
— Къде е управлението?
Фойхтер не отговори.
Картър пъхна дулото на карабината под брадичката му, след което го свали към чатала му.
— Да си виждал човек с отнесен хуй? Зная, че остават само четиринадесет минути, но колко блажени и интензивни ще са… ще ти се сторят цяла вечност, повярвай ми…
Фойхтер преглътна сухо.
— Ей там. В основата на централната колона, в малката черна кутия.
Думите му бяха изпълнени с болка — и с ужас. Но в тях се долавяше и триумф — върховен и окончателен триумф. Вярваше, че е спечелил — независимо какво го сполети, независимо през каква болка ще премине.
И Картър, и Наташа оцениха това.
Картър отиде до колоната, коленичи и отвори черната кутия. Числата примигнаха. Нямаше обратно броене — но пък и защо трябваше да има? Онзи, който беше включил машината, вече знаеше рисковете и сроковете…
Огледа окабеляването. Беше влудяващо сложно. Взривът се управляваше от процесор. Почеса се по четината.
— Мамка му! Мамка му мръсна!
Платки с първична, вторична и обезопасяваща двоична защита. Главният детонатор бе невероятно сложен. Ако разполагаше с два-три часа и някакво високотехнологично оборудване, може би щеше да има някакъв шанс…
Но само за няколко минути…
И най-лошото…
Фойхтер го знаеше. Знаеше, че го е поставил в безизходица.
Върна се при двамата и погледна Наташа. И тя, и Фойхтер видяха изражението му. Не беше мил поглед; не криеше нещо, което би могло да се нарече „братска любов“.
Застана пред Фойхтер.
— Протегни ръка.
— Картър, с това няма да постигнеш нищо.
— Протегни ръка, казах.
Фойхтер се подчини. Дулото на карабината опря дланта му.
— Без шегички и увъртания. Просто отговори на въпросите ми. Първо, защо се опита да ме убиеш?
Погледите им се срещнаха.
— Сложно е.
Куршумът мина през дланта на Фойхтер и изтърбуши канапето. Фойхтер сграбчи ранената си ръка и се присви. Кръвта му шурна по плочките.
— Ти си луд бе! — Гласът му бе скочил с една октава нагоре.
Картър опря дулото в рамото му.
— Грешен отговор. Повтарям: защо се опита да ме убиеш?
— Оказа се на неподходящото място в неподходящ момент. Нещата се развиваха бързо, движехме се напред с голяма скорост и трябваше да очистим част от опозицията, преди дори да разбере, че е опозиция. — Фойхтер го погледна в очите. — Ти си един от най-добрите, Картър. Именно затова бе избран да умреш.
— Значи си от онази отцепническа група в Спиралата? Защо правите това?
— Спиралата? — Фойхтер се разсмя, но смехът му бе изпълнен и с болка. — Спиралата? Тъпак нещастен! Единственото нещо, което има общо със Спиралата, е това колко слаба е станала тя… шибани кучи синове, специализирали се в лизането на политически задници… държаха света в ръцете си, а не знаеха какво да правят с него.
Разсмя се отново, лигавеше се.
Картър пребледня. Прехапа устна и хвърли бърз поглед към Наташа, след което смушка Фойхтер с карабината.
— За кого работиш?
— За себе си.
— А процесорът? QIII? Къде е неговото място във всичко това?
— Процесорът — мрачно повтори Фойхтер. Главата му бе клюмнала, очите му вече не срещаха изгарящия поглед на Картър. — QIII. Той е толкова мощен, толкова неимоверно мощен… Световният код изплю списък с имена, които биха компрометирали самото съществуване на процесора. Използва вероятностни уравнения, посочи кои ударни групи са най-опасните и кои трябва да се унищожат. Твоето име също бе в списъка.