Дамата измамница
- Автор: Смит Бобби
- Серия: women ahead of their time #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дамата измамница». Краткое содержание книги:
Той си каза, че не можеше да направи това.
— Лека нощ, Коди.
Той понечи да си тръгне, преди магията да беше отслабила волята му.
— Люк?
Той се обърна.
— Благодаря ти.
— За какво?
— За всичко. За това, че ме защити, когато бях сестра Мери. За това, че ме взе със себе си, когато бях Армита. За това, че ми помогна да намеря Ел Диабло…
Тя бе направила две крачки към него и това го срази окончателно. Люк се върна при нея и я прегърна. Той я притисна силно към себе си, устата му се впи в нейната в страстна целувка.
Светът сякаш се завъртя около него, докато я целуваше. Някак си те успяха да намерят вратата, да я затворят и заключат зад себе си. Най-сетне двамата останаха сами. Те захвърлиха дрехите из цялата стая в нуждата си да се докосват и да бъдат заедно. Когато най-накрая паднаха върху леглото, всичко друго изгуби значение. Останаха само нуждата и чувствата. Сякаш в просъница Люк я чу да му казва: „Обичам те, Люк.“
Но миг по-късно той забрави за това. Остана само радостта от сливането им. Нежно и същевременно страстно. Поглъщащо и едновременно даващо. Те се обичаха.
Беше късно през нощта, когато те най-сетне заспаха изтощени. Вкопчени един в друг, те сякаш искаха да задържат щастието, което бяха почувствали макар и за малко.
Коди се събуди един час преди разсъмване. Люк спеше спокойно до нея. Тя се измъкна внимателно от леглото и се загледа през прозореца.
Сълзи започнаха да се стичат по бузите му, но тя не посегна да ги избърше. Обичаше Люк с цялото си сърце, но той не я обичаше. Коди се беше надявала, че миналата нощ ще разруши бариерата, която той беше издигнал между тях. Надявала се беше, че като му каже, че го обича, ще докосне сърцето му. Но надеждите й се бяха оказали напразни.
Болката беше ужасна. Коди бе знаела отдавна, че Мейджърс е опасен човек, но никога не бе предполагала колко опасен може да бъде. Никога не бе мислила, че той може да разбие сърцето й по такъв начин.
Коди се облече безшумно и събра багажа си. След това седна пред нощната масичка и написа кратка бележка. Тя остави бележката така, че Люк нямаше как да не я забележи, и се обърна, за да го погледне за последен път. Никога нямаше да го забрави. Щеше да го обича до края на живота си.
Забравила за болката в душата си, Коди излезе от стаята, като заключи вратата след себе си. Тя взе коня си от конюшнята, отби се в затвора да остави една бележка за Нейт и се отправи към дома си. Време беше да се прибере.
Люк се събуди малко след зазоряване и незабавно протегна ръка към Коди. Когато напипа празно пространство, очите му се отвориха широко и той седна в леглото и се огледа. Необходимо му беше известно време, за да осъзнае, че тя си бе тръгнала. Тогава забеляза бележката.
Люк скочи от леглото, сграбчи листа и се зачете.
Скъпи Люк,
Сега осъзнавам, че между нас няма да се получи нищо. Ние сме твърде различни. Моля те, отведи Елизабет в Дел Фуего и вземи наградата. Задръж я цялата. Желая ти много щастие.