Огънят отвътре
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огънят отвътре». Краткое содержание книги:
„Огънят отвътре“ е най-блестящата досега, необичайна и провокираща читателската мисъл книга на Кастанеда, в която авторът под наставничеството на дон Хуан, използвайки неговото учение и собствения си опит, най-после изгражда една изумителна картина на „света на магьосника“, който е кристално ясен и същевременно зашеметяващ с внушенията си.
— Новите ясновидци изгарят от силата на подреждането — продължи дон Хуан, — от силата на волята, която те са превърнали в силата на намерението чрез един живот на безупречност. Намерението е подреждането на всички кехлибарени излъчвания от съзнание, затова е правилно да са каже, че тоталната свобода означава тотално съзнание.
— Това ли е, което ще направите всички вие, дон Хуан? — попитах аз.
— Абсолютно сигурно е, че ще го направим, ако имаме достатъчно енергия — отвърна той. — Свободата е дарът, който Орелът дава на човека. За жалост, съвсем малко хора разбират, че единственото, от което имаме нужда, за да приемем такъв великолепен дар, е да имаме достатъчно енергия.
— А ако това е единственото, от което имаме нужда, тогава на всяка цена трябва да скъпим енергията си.
След това дон Хуан ни премести в състояние на нормално съзнание. На мръкване Паблито, Нестор и аз скочихме в пропастта, а дон Хуан и нагуалската група изгоряха от огъня отвътре. Те влязоха в тоталното съзнание, защото имаха достатъчно енергия да приемат умопомрачителния дар от свобода.
Паблито, Нестор и аз не умряхме на дъното на онази клисура — както и останалите чираци, които са скачали преди нас, — защото не го стигнахме; всички ние, под въздействието на такъв грандиозен и непонятен акт като скачането в собствената си смърт, преместихме нашите събирателни точки и събрахме други светове.
Сега знаем, че сме оставени, за да си спомним повишеното съзнание и да си възвърнем тоталността. Знаем още, че колкото повече си спомняме, толкова по-силни са въодушевлението и удивлението ни, но така също са по-дълбоки съмненията и душевният ни смут.
Засега сякаш сме оставени само за да се измъчваме от най-предизвикателни въпроси за природата и съдбата на човека, докато настъпи времето, когато ще имаме достатъчно енергия не само да потвърдим всичко, на което ни бе учил дон Хуан, но и сами да приемем дара на Орела.