Вихреният танцьор
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихреният танцьор». Краткое содержание книги:
— Вече цял следобед. Донато твърди, че били двамата на mercato и той му обърнал гръб само за миг. Когато се огледал, Пиеро бил потънал сякаш вдън земята.
— Целия следобед ли? Защо никой не ме извика?
— Един съвсем уместен въпрос — дочу се заплашителният глас на Катерина. — Казахте ли на сина ми?
Като продължаваше да се вайка, Роза разтърси отрицателно глава.
— Донато пристигна тук само пет минути преди вас. Преобърнал е целия град да търси момчето. Надявал се да го намери, преди да се стъмни, но е бил принуден да се върне без него. Изпратих го при сеньор Андреас, за да му изповяда всичко от игла до конец.
— На Пиеро положително не му се е случило нищо — подхвърли успокоително Бианка, която се беше присъединила към тях. — Все пак той си е още дете. Навярно просто се е загубил. Колко често съм се отдалечавала от къщи, зазяпана в работата на разни занаятчии и търговци или очарована от лакомствата и дрънкулките в техните дюкяни.
— Пиеро никога не би постъпил така — Санчия пусна раменете на Роза. — Той никога не би…
— Ще го намерим, Санчия. — Лион се спускаше надолу по стълбите и слагаше кожените си ръкавици. Подхвърли кратка заповед през рамо, а Донато прекоси като стрела двора. Лион се обърна към Бианка: — Върви и намери Марко. Нека дойде в конюшнята. За последен път го видях в градината да рисува.
Бианка кимна и изтича натам.
— Пиеро е разумно дете — чу се язвителният глас на Катерина. — Санчия има право. Защо онова глупаво конярче не е могло да го намери?
— Скоро ще научим — каза Лоренцо, който се присъедини неусетно към Лион. — Хората в града знаят, че Пиеро се намира под закрилата на това семейство. Значи няма да му причинят нищо лошо.
— Откъде може да сте сигурни в това? На едно дете, което се мотае само из улиците, могат да му се случат много лоши неща — извика Санчия разпалено. — Та вие знаете добре това, Лоренцо.
— Да — отвърна Вазаро тихо. — Ужасни деяния се случват навсякъде, но улиците на Мандара са по-надеждни от улиците на Неапол и Флоренция. Повярвай ми, Санчия. Така е наистина.
Санчия се обърна към Лион.
— Ще дойда с вас. Навярно Пиеро се е уплашил от нещо и не смее да отговори, когато го викат. Но ако чуе моя глас, ще дойде.
Лион кимна.
— В такъв случай, ела с нас. — Той я вдигна върху коня и й подаде юздите. — Ще го намерим, обещавам ти, Санчия. Ще го търсим дотогава, докато го намерим. — Сериозният му поглед не се откъсваше от нея.
— Той е съвсем малък. — Санчия напразно се бореше със сълзите си. — Трябва да го намерим, Лион. Аз толкова го обичам.
— Знам. — Ръката му докосна нейната за миг, а после той се отдели от нея и тръгна през двора на замъка към оборите.
И вечерта не намериха никаква следа от Пиеро, макар че по нареждане на Лион търсенето продължи чак до дълбока нощ. На следващия ден отново претърсиха града и преобърнаха къщите и дюкяните от мазите чак до таванските помещения.
От Пиеро нямаше и следа.
В късния следобед Лион и войниците му излязоха през портите на града, за да търсят малчугана в околностите на Мандара. Но и това беше напразно.
От Пиеро нямаше и следа.
Минаха четири дни, през които Лион претърси основно селата в околностите и дори, отчаян, си опита късмета в един францискански манастир, отдалечен на осем часа път от Мандара.
— Трябва да си отспиш — каза Катерина загрижено, когато намери Санчия на отбранителната стена. — Откакто е изчезнало детето, не си подгънала крак. Ако се разболееш и Пиеро няма да ти върне здравето.
Погледът на Санчия беше насочен неотклонно на север към лозята, които принадлежаха на града. Тя прокара ръка по челото си.
— Вече не си спомням дали някой търси отвъд лозята по баирите отсреща.
— На втория ден търсиха там. — Катерина помълча известно време. — Дори в бъчвите надничаха.
Студени тръпки полазиха по гърба на Санчия.
— Той навярно е мъртъв… трябва да е мъртъв, иначе щяха да го намерят.
— Врели-некипели. И ние щяхме да го намерим, ако беше мъртъв. Това, че е в неизвестност, не доказва нищо.
Троснатостта на Катерина действаше странно утешително.
— Навярно е така, както казвате. Иначе неговият труп… — Санчия не довърши страшната мисъл, която се въртеше в ума й. Хвана се за каменния перваз, като се мъчеше да надвие отвращението от тази мисъл. — Бианка казва, че се моли за него. Аз също се опитах да се моля, но не съм сигурна дали Господ ще се вслуша в горещите ми молби. Аз съм нарушила толкова много от неговите заповеди. Крадох и лъгах… — Гласът й се сниши до невнятен шепот. — Извърших и прелюбодеяние.