Корабът на чумата
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Серия: Oregon Files #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Корабът на чумата». Краткое содержание книги:
По бузата на Зелимир Ковач се стече сълза, но той не направи опит да я избърше. Том Северънс, който познаваше Купър от години и бе чувал речите му хиляди пъти, също бе трогнат.
27.
— Онези двамата — посочи Линда Рос.
Марк Мърфи проследи ръката й и веднага забеляза двойката. Много от пътниците, които слизаха от „Златно небе“, бяха стари или поне на средна възраст, но Линда бе забелязала мъж и жена на около тридесет години. Всеки държеше ръката на малко момиченце, облечено в розова рокля.
— Фасулска работа — промърмори Марк, когато видя как жената подаде корабната си карта на съпруга си, който я прибра в портфейла.
Зад армията слизащи пътници, нетърпеливи да се заемат с обиколката на „Света София“, Синята джамия, Топкапъ и битпазара, „Златно небе“ приличаше страхотно на своя кораб близнак. Марк настръхваше от ужасните спомени всеки път, когато го погледнеше. Не беше обмислил грижливо емоциите си, когато предложи да се включи в мисията и не се радваше на перспективата да се качи на борда.
— Тръгват към автобусите — кимна Линда към младото семейство, насочило се към бордюра, където чакаха двадесет туристически автобуса.
Пътниците показваха картите си, за да се качат в тях.
— Сега ли да го направим, или да ги проследим до града?
— Няма по-добър момент от сегашния. Да действаме.
Изчакаха тримата да минат пред тях, преди да се набутат в тълпата. Движеха се с лекота и подминаха бавните. Целта им бе точно пред тях. Семейството не подозираше, че го следят.
— Побързай! — внезапно извика Линда. — Мисля, че автобусът ни потегля.
Марк се забърза и се блъсна в мъжа, който незабавно провери дали портфейлът му си беше на мястото. Носенето на портфейла в предния джоб и опипването му, когато някой се блъснеше в него, показваше, че мъжът е закален турист. В повечето случаи тази практика щеше да му свърши работа. Но както бяха планирали, когато Линда се бутна леко в него, пътникът се чувстваше в безопасност, тъй като бързащите американци не представляваха заплаха. Той не провери джоба си втори път и не усети малката ръка на Линда, която измъкна портфейла.
Аматьор би се отдалечил от жертвата си веднага след обира, но Линда и Мърфи продължиха да се правят на забързани пътници и тръгнаха към автобусите. Помотаха се до единия от тях, докато младото семейство се качи на друг. Едва тогава се отдръпнаха от тълпата и тръгнаха към мястото, където бяха паркирали взетата под наем кола.
Линда застана до отворената задна врата, за да предпази вътрешността на колата от любопитни погледи. Марк заработи върху ламинираната карта с помощта на специално приготвен комплект, който си беше донесъл от „Орегон“. Свали прозрачната пластмаса със скалпел и изряза снимката. После вкара снимката на Линда и прокара картата през ламинатор. Изглади я и изряза излишната пластмаса.
— Заповядайте, госпожо Сюзън Дъдли — каза той, като подаде на Линда още топлата карта.
— Май знаеш какво правиш — ухили се тя.
— Бях на петнадесет години, когато постъпих в МИТ. Наложи ми се да си направя фалшива лична карта.
Линда долови нещо особено в гласа му.
— Сигурно не е било лесно — каза тя.
Марк вдигна очи към нея.
— Можеш да си представиш, че мястото бе пълно с върховни зубрачи, но аз все пак се откроявах. Дипломатическо куфарче, вратовръзка, пластмасова кутийка с моливи, пълната програма. Училищната администрация увери родителите ми, че имат съветници за напредналите студенти, които да им помагат да се приспособят. Долна лъжа. Озовах се съвсем сам в най-конкурентната среда в света. Положението се влоши, когато навлязох в частния сектор. Затова се присъединих към Хуан и Корпорацията.