Маршрут 666
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маршрут 666». Краткое содержание книги:
Към тях се присъединиха и други полицаи. Всички заедно се отдръпнаха до една от стените и организираха кръгова отбрана с помощта на щитовете си. Хейуърд отчете сравнително малобройната група на нападателите в тила им, която бавно се смесваше с онези, които ги бяха атакували фронтално. Основната маса полицаи успя да се прегрупира и бавно, но неотклонно започна да изтиква нападателите към желязната стълба. Дрипльовците отстъпваха, но продължаваха да ги обстрелват с гора от камъни. За да се измъкнат оттук, трябваше да изтикат смърдящата армия към някой от по-горните етажи.
— След мен! — викна Хейуърд. — Притиснете ги към изхода!
После се втурна към десния фланг на врага, опитвайки се да избягва камъните й бутилките, които полетяха към нея. Полицаите я последваха, а скитниците заотстъпваха към вътрешността на тунела. Измъкна пистолета си и стреля над главите им. Това предизвика паника сред тях, дъждът от летящи предмети се разреди. Изглежда запасите им привършваха. Крясъците и ругатните продължаваха да изпълват тунела, но бойният дух на тълпата видимо спадаше и тя с облекчение видя как първите бездомници обръщат гръб на полесражението и панически хукват да бягат.
Спря да си поеме дъх и да прецени обстановката. На пода лежаха двама униформени. Единият стискаше главата си с две ръце, а другият беше напълно неподвижен, явно в безсъзнание.
— Карлин! — извика тя и кимна към ранените.
Изведнъж отстъпващата тълпа се разлюля и Хейуърд вдигна факлата високо над главата си. Оранжевият пламък освети едрата фигура на Милър, около когото се бяха струпали неколцина дрипльовци. Явно беше хукнал навътре в тунела и оттеглящите се бездомници се бяха натъкнали на него.
Нещо пропука и над главата на лейтенанта се появи малко облаче, зловещо зеленикаво на светлината факлата. Паникьосаният Милър очевидно беше взривил граната със сълзотворен газ.
Господи, само това липсваше!
— Наложи противогазите! — изкрещя извън себе си Хейуърд. Газът тръгна към тях на големи лениви талази, разпростиращ се като отровен килим върху пода на тунела. Тя бързо нахлузи маската и завинти филтъра.
От облака като някакво дебело извънземно изскочи Милър.
— Обгазете ги! — извика през маската си той.
— Не! — изкрещя Хейуърд. — Имаме двама ранени!
Втурна се напред, но вече беше късно. Лейтенантът изтръгна гранатата на близкостоящия полицай, издърпа щифта и я запрати в тълпата. Един-двама уплашени полицаи последваха примера на командира си. Разнесоха се нови пропуквания и бездомниците бързо изчезнаха в мрака, подгонени от кълбата газ. Приглушеният глас на Милър заповяда да пускат гранатите в дупките на пода, за да обгазят тунелите на по-долното ниво.
— Опушете мръсните копелета! — крещеше извън себе си той. — Довършете ги, мамка им, включително и тези долу!
Карлин вдигна глава от неподвижната фигура в краката си.
— Спрете, по дяволите! — гръмотевично изрева той.
Облачетата бавно напускаха пода на тунела и се издигаха нагоре. Неколцина униформени бяха наклякали пред дупките и хвърляха гранатите в тях. Дрипльовците се блъскаха по желязната стълба, търсейки спасение от сълзотворния газ.
— Времето изтича! — изкрещя с истеричен фалцет Милър. — Да се махаме оттук!
Без да чакат втора покана, повечето от полицаите бързо потънаха в зеленикавите облаци.
Хейуърд си запробива път към Карлин, който отново се беше навел над проснатото тяло, а Макмеън стърчеше до него. Превит надве с ръце на корема, другият пострадал повръщаше. Газът бавно пъплеше към тях.
— Бързо да ги издърпаме! — викна Хейуърд. — На тоя няма как да му сложим противогаз, докато драйфа! — Помогна на човека да се изправи на крака и бавно го поведе към дъното на тунела. Стиснал главата си с две ръце, той силно се олюляваше. Карлин и Макмеън грабнаха тялото на втория полицай и го помъкнаха в същата посока.
— Хайде, приятел, събуди се! — потупа го по страните Карлин и направи опит да разгледа дълбоката рана, зейнала на челото му. Зеленикавата стена на сълзотворния газ бързо ги приближаваше.