Пясъчна буря

— И какво ще правим горе?

Пейнтър вече имаше нещо наум. Разясни накратко плана си на Омаха. Междувременно капитан Ал Хафи стигна до някакво споразумение с шейха.

— Ще ни даде назаем камилите си — каза капитанът.

— Колко?

— Всичките. — Капитанът видя изненадата по лицето на Пейнтър и обясни: — За един бедуин е невъзпитано да отхвърли молбата на свой гост. Но има едно условие.

— И какво е то?

— Казах им, че искаме да освободим една жена, отвлечена от групата при гробницата. Те биха искали да помогнат. За тях ще бъде чест.

— Освен това им се иска да пострелят с пушките си — добави Барак.

Пейнтър предпочиташе да не излага на риск тези хора. Омаха не споделяше скрупулите му.

— Имат оръжия. Ако искаме планът ти да успее, колкото повече огнева мощ имаме, толкова по-добре.

С това Пейнтър нямаше как да не се съгласи и кимна утвърдително. Шейхът се ухили до уши и подбра хората си. Пристегнаха набързо седлата, накараха камилите да клекнат, за да е по-лесно качването на гърбовете им, а амунициите бяха раздадени като аперитиви на купон.

Пейнтър събра собствените си хора в светлината от фаровете на юрована.

— Кара, искам да останеш при пикапа.

Тя отвори уста да възрази, но не вложи сърце в протестите си. Лицето й лъщеше от пот въпреки хладния нощен вятър.

Пейнтър я прекъсна.

— Някой трябва да скрие пикапа встрани от пътя и после да го докара по мой сигнал. Клей и Дани ще останат с теб, ще имате една пушка и един пистолет. Ако ние се провалим и Касандра избяга със Сафиа, ще трябва вие да ги проследите.

Кара се намръщи и дълбоки линии набраздиха лицето й, но все пак кимна.

— Гледайте да не се провалите — троснато рече тя. Но дори и това избухване изглежда и дойде в повече.

Встрани Дани спореше с брат си и настояваше и той да дойде.

Омаха не се поддаде на увещанията му.

— Няма ги и проклетите ти очила дори! Като нищо ще ме гръмнеш в задника по погрешка. — Все пак сложи ръка на рамото на брат си. — Разчитам на теб да удържиш положението тук. Вие сте последният ни фронт. Не мога да рискувам да я загубя отново.

Дани кимна и отстъпи.

Клей нямаше възражения да остане при пикапа. Стоеше на крачка встрани със запалена цигара в ръка. Очите му се взираха в нищото, почти невиждащи. Способностите му да се справи с всичко това бяха на изчерпване.

След като постигнаха всеобщо съгласие, Пейнтър се обърна към чакащите камили.

— Качвайте се! Омаха го настигна.

— Яздил ли си някога камила?

— Не. — Пейнтър хвърли поглед към него.

За пръв път през този ден Омаха се ухили широко.

— Ще бъде забавно.